Определение № 651 от 11.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5033/2014 г.

Производството е образувано по частна жалба на Г. Т. Г., чрез процесуален представител адв.К., срещу определение от 18.06.2014г. по ч.гр.д.№1110/2014г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 14.04.2014г. по гр.д.№16954/2013г. на Варненски районен съд за прекратяване на производството по делото. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, намира следното: С обжалваното въззивно определение е потвърдено определение на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по делото поради невнасяне на дължимата държавна такса в пълен размер, съгласно чл.71, ал.1 ГПК, вр. чл.69, ал.1, т.4 ГПК, като е прието, че не приложима разпоредбата на чл.71, ал.2 ГПК към настоящото дело, образувано по иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот. Пред Върховния касационен съд, ОСГТК по реда на чл.128, ал.1 ЗСВ е образувано производство по тълк.д.№4/2014г., предмет на което /т.1.4/ е процесуалноправният въпрос: „приложима ли е разпоредбата на чл.71, ал.2 ГПК при определяне цената на исковете по чл.69, ал.1, т.4 ГПК”. Поставеният правен въпрос е от значение за настоящото дело, разрешен е от въззивния съд и е поставен от жалбоподателя в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, с приложена задължителна съдебна практика – определения на ВКС по чл.274, ал.3 ГПК, с които е прието, че разпоредбата на чл.71, ал.2 ГПК е приложима при определяне цената на исковете по чл.69, ал.1, т.4 ГПК. По поставеният въпрос има противоречива съдебна практика. С оглед на това производството по настоящото дело следва да се спре на основание чл.292 ГПК до приключване на производството по тълкувателното дело. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на IІІ г.о.