Решение № 770 от 26.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9039/2025 г.

ВАСПетчленен състав - I колегия26.01.2026 г.докладчик Искра Александрова

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ искането на директора на Териториална дирекция Митница – Варна за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс, на влязло в сила Решение № 4534 от 30.04.2025 г., постановено по адм. дело № 1886 по описа за 2025 г. на Върховния административен съд. Решението не подлежи на обжалване и отмяна. Вярно с оригинала, Председател: /п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА секретар: Членове: /п/ ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА /п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ /п/ МАРИЯ РАДЕВА /п/ МАРИЯ ТОДОРОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане с правно основание по чл. 239 т. 1 и т. 4 АПК, подадено от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница – Варна, чрез упълномощен процесуален представител ст. юрк. А. Димитрова, за отмяна на влязло в сила Решение № 4534 от 30.04.2025 г., постановено по адм. д. № 1886 по описа за 2025 г. на Върховния административен съд, с което е отменено Решение № 22978/11.11.2024 г. по адм. д. № 3051/2021 г. на Административния съд София-град, както и Решение, рег. № 32-81526/11.03.2021 г. към МRN 18BG002005H0003976/14.03.2018 г. и MRN 18BG002005H0003984/14.03.2018 г. на директора на ТД „Северна Морска“ (сега ТД Митница – Варна) при Агенция „Митници“. В искането се твърди, че мотивите на Върховния административен съд за отмяна на решението на Административния съд София-град, респ. за отмяната на Решение, рег. № 32-81526/11.03.2021 г. на директора на ТД „Северна Морска“ (сега ТД Митница – Варна) са, че митническите лабораторни експертизи (МЛЕ) с № 03_19.03.2018-1/14.01.2021 г. и № МЛЕ № 03_19.03.2018-2/07.01.2021 г. се явяват негодно доказателствено средство, тъй като достоверността на получения резултат е разколебана, доколкото „безспорно се установява фактът на изтичане на срока на годност на продукта към момента на изследване на пробите за целите на МЛЕ“. Посочено е, че в ТД Митница – Варна със Служебна бележка, рег. № 32-165648/02.06.2025 г. от дирекция „Централна митническа лаборатория“ (ЦМЛ) в Централно митническо управление (ЦМУ) на Агенция „Митници“ в София са постъпили документи от СУ по БДС EN ISO/IEC 17025:2018, ФК 711-2 „Протокол за резултати за проби с лаб. код № 2146_2005_18_01 и № 2147_2005_18_01, регистрирани в дирекция ЦМЛ със Заявка № 03_19.03.2018 година. Молителят счита, че тези документи представляват нови писмени доказателства от съществено значение за делото пред Върховния административен съд, които при решаването му не са били известни на страната – хипотезата по чл. 239, т. 1, предл. второ АПК. Доводът е, че представените доказателства установяват, че изпитването на процесните проби от стоките по митническите декларации, е извършено в срока на годност на стоките, определен от производителя, а не след изтичане на срока на годност на продуктите, както е възприела касационната инстанция в мотивите на решението, чиято отмяна се иска. На следващо място директорът на ТД Митница – Варна се позовава на основанието за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК, твърдейки противоречие на решението на Върховния административен съд с Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 15 юни 2023 г. по дело C-292/22 (Териториална дирекция Митница – Варна срещу „Нова търговска компания 2004“ АД) и постановени решения на ВАС по сходни казуси между същите страни. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Прави възражение за прекомерност, ако ответната по искането за отмяна страна претендира адвокатско възнаграждение над определените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа минимални размери. Ответникът по искането за отмяна – „Милки Груп Био“ ЕАД с ЕИК 202809846, със седалище и адрес на управление в София, ул. „Методи Попов“ № 22А не изразява становище по нея в срока по чл. 242, ал. 3 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен процесуален представител, който оспорва искането за отмяна и изразява становище, че не са налице сочените основания. Не претендира разноски за настоящото производство. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Първа колегия приема, че искането за отмяна е процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 240, ал. 1, т. 1 и т. 4 АПК и от надлежна страна. Разгледано по същество, искането е неоснователно, като съображенията за това са следните: С решението, чиято отмяна се иска, е отменено Решение № 22978/11.11.2024 г. по адм. д. № 3051/2021 г. по описа на Административния съд София-град като вместо това е постановена отмяната на Решение, рег. № 32-81526/11.03.2021 г. към митнически декларации с МRN 18BG002005H0003976/14.03.2018 г. и MRN 18BG002005H0003984/14.03.2018 г. на директора на ТД „Северна Морска“ (сега ТД Митница – Варна) при Агенция „Митници“. С отмененото решение на митническия орган е разпоредено да се коригират двете митнически декларации и е определен нов тарифен код по ТАРИК на стоката по тях, а именно – 1517909990, с описание „палмова мазнина 36/39“ и са установени за досъбиране от „Милки Груп Био“ ЕАД публични задължения в общ размер от 13 420, 41 лв. за мито и от 2 684, 07 лв. за ДДС, ведно с лихва за забава върху размера на сумите. С искането за отмяна е посочено отменително основание по чл. 239, т. 1, предл. второ АПК. Съгласно тази разпоредба актът подлежи на отмяна, когато се открият нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Тълкуването на посочената норма налага извода, че се касае за непълнота на доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и тя не се дължи на порочни процесуални действия на съда или пък на небрежност на страната. Под „нови писмени доказателства“ следва да се разбират не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Важно и съществено условие е новите писмени доказателства да не са били известни на страната, която се позовава на тях, да са от съществено значение за правния спор и при обсъждането им да водят до резултат, различен от постановения. Представените в настоящото производство протоколи за резултати не са нови доказателства и не установяват нови факти и обстоятелства по смисъла на чл.239, т.1 АПК. Тези документи са изготвени и издадени от дирекция ЦМЛ, която, съгласно чл. 22 от Устройствения правилник на Агенция „Митници“ е част от специализираната администрация на ЦМУ на Агенция „Митници“. Териториалната дирекция Митница – Варна също е част от структурата на Агенция „Митници“, като ЦМЛ и ТД Митница – Варна, при изпълнение на възложените им от законодателя функции действат в условия на взаимно сътрудничество. Съгласно чл. 28, т. 14 от Устройствения правилник на Агенция „Митници“, ЦМЛ осъществява методическо ръководство и подпомага митническите учреждения при създаването на организация за вземането на проби от митническите органи. След като процесните документи са част от документооборота на Агенция „Митници“ и след като двете дирекции работят в координация при изследване на взетите проби, обосновано е да се приеме, че директорът на ТД Митница – Варна е имал обективната възможност да се снабди с тези протоколи във всеки един момент от развитието на съдебното производство, ако бе положил дължимата грижа. Посочените и представени с искането документи са били налични преди постановяване на решението, чиято отмяна се иска. Поради това, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд счита, че не се касае за новооткрити документи, а за такива, с които страната е могла да се снабди при проявена процесуална активност от нейна страна. Както многократно е посочвано в съдебната практика, отмяната на влязло в сила съдебно решение, като извънреден способ за контрол, не е средство за поправяне на процесуалните пропуски на страните. Подаденото искане за отмяна не осъществява и хипотезата на чл. 239, т. 4 АПК. Съгласно тази норма, влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи. Отмяната по този текст предполага установяване на пълно съвпадение между страните, основанието и искането за защита, което, в конкретния случай, не е налице. Искателят се позовава в искането си за отмяна на съдебна практика на Върховния административен съд по сходни казуси, но те не могат да се подведат под хипотезата на чл. 239, т. 4 АПК, защото липсва пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които са постановени посочените в искането за отмяна съдебни решения и делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. В този смисъл наличието на съдебна практика, формирана по дела между същите страни, не е основание за прилагане на извънинстанционния способ за отмяна на влезли в сила съдебни решения. Не се споделят оплакванията на искателя във връзка с Решение на СЕС от 15 юни 2023 г. по дело C-292/22. Константна е практиката на Върховния административен съд, че решение на СЕС, постановено в производство по чл. 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), с което е направено тълкуване на норма от правото на ЕС, не съставлява основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Основанията за отмяна по чл. 239 АПК не могат да бъдат прилагани разширително чрез включване в тях и на акт на СЕС с тълкувателен характер, именно поради извънредния характер на производството за отмяна на влезли в сила съдебни решения. В искането за отмяна са формулирани и доводи, касаещи приложението на материалния закон, които е недопустимо да бъдат обсъждани в настоящото извънредно производство. С оглед изложеното, настоящият петчленен състав намира, че направеното от директора на ТД Митница – Варна искане с правно основание по чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК за отмяна на касационния съдебен акт се явява неоснователно, поради което следва да бъде отхвърлено. Предвид изхода на спора, на искателя не се дължат разноски за настоящото производство. Такива не се дължат и на ответната по искането за отмяна страна, тъй като не са претендирани. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,

Цитирани разпоредби

11