Определение № 458 от 22.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3258/2019 г.

Производството е по чл.278 във вр. с чл. 274 ал.2 ГПК по частната жалба на адвокат Б.З. като процесуален представител на „Еликон” ЕООД София срещу определението на състав на ВКС ІV ГО от 18.VІ.2019г. по гр.д. № 2290/2019г. Ответниците по частната жалба „ЕФГ Билд Груп” ЕООД Б. и „Таурус” ЕООД Б. не са заявили становище. Частната жалба е подадена в преклузивния срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение ВКС е оставил без разглеждане молбата на „Еликон” ЕООД за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.2 и 5 и чл.304 ГПК на постановление за възлагане на недвижим имот, издадено по изп.д. № 553/2015г. на ЧСИ Б.. К. съд е взел предвид твърдяното основание за отмяна – молителят бил участник в публична продан, но съдебният изпълнител в нарушение на чл.435 ГПК не му изпратил съобщение за изготвено разпределение и по този начин бил лишен от възможността да обжалва постановлението за възлагане. Съдът е приел, че в такъв случай по отношение на молителя не би следвало да е започнал да тече срокът по чл.462 ал.2 ГПК за обжалване на разпределението. От друга страна, съобщаването на постановлението за разпределение на постъпилите по изпълнителното дело суми не е предпоставка за обжалваемостта и на постановление за възлагане по реда на чл.435 ал.3 ГПК. Производството по чл.303 и следв. ГПК е процесуален способ за отмяна на влезли в сила решения, неправилността на които се дължи на някое от основанията по чл.303 ал.1 и чл.304 ГПК. Отмяната е средство за защита от последиците на силата на пресъдено нещо на решението, обвързваща страните с неправилното разрешение на спора помежду им. Такъв характер постановлението за разпределение на сумите и постановлението за възлагане на недвижим имот по приключила публична продан нямат. По силата на чл.496 ал.3 ГПК ако възлагането не бъде обжалвано действителността на проданта може да бъде оспорвана по исков ред само при нарушаване на чл.490 ГПК. Взети са предвид и разясненията по т.3 от ТР № 7/2014г. на ОСГТК, че и съдебните решения, постановени в производство по жалби срещу действия на съдебен изпълнител, не пораждат сила на пресъдено нещо, поради което не подлежат на отмяна. Определението е правилно. Съгласно т.3 от ТР № 7/2014г. на ОСГТК на отмяна подлежат само актове, разрешаващи материалноправен спор със сила на пресъдено нещо. Такъв характер решенията, постановени по жалби срещу действия на съдебен изпълнител, включително постановление за възлагане на недвижим имот, нямат, поради което те не подлежат на отмяна по реда на Глава ХХІV ГПК. Необжалваните постановления за възлагане на недвижим имот също не се ползват със сила на пресъдено нещо, поради което и спрямо тях не е приложима защитата чрез този извънреден извънинстанционен контрол на влезли в сила решения. Законосъобразно при това положение е приетото, че молбата за отмяна е недопустима. С оглед този извод са без значение останалите изложени в частната жалба оплаквания – за недопустимост на определението като постановено по нередовна молба за отмяна поради невнесена в цялост държавна такса, неосъществяване на процедурата за връчване на преписи на насрещните страни, невписване на молбата, неприлагане на копие от изпълнителното дело, погрешно посочване в разпореждането за образуване на отменителното производство, че към молбата за отмяна е постъпила молба по чл.233 ГПК за отказ от нея, за неправилност на извода по приложението на чл.496 ал.3 ГПК. Без значение са и твърденията за неправилно присъединяване от ЧСИ на погасено вземане по изпълнителното дело, респективно, за възлагане на недвижимия имот на привиден кредитор, което не поражда вещнопрехвърлителен ефект, че съдебният изпълнител следвало да прекрати изпълнителното дело поради издължаване от длъжника на вземанията и да не провежда публична продан, че липсва плащане на продажната цена от привидния взискател, че в крайна сметка продаденият имот пак се върнал към длъжника, на когото привидният взискател бил подставено лице – те са извън предмета на производството по ч.гр.д. № 3258/2019г., включващ само преценка относно допустимостта на молбата за отмяна на постановлението за възлагане. По изложените съображения частната жалба е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение. С оглед този извод на жалбоподателя не се следват разноски. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,