Определение № 6373 от 10.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5530/2026 г.

Производството е образувано по частна жалба, подадена от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), против Определение № 5831 от 12.02.2026 г., постановено от Административен съд София-град по адм. д. № 9879/25 г., с което е отменено Решение № Ж-761/13.08.2025 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране в оспорената част и е върната преписката за произнасяне по жалбата на И. К. срещу "ВиК" ЕООД, Благоевград. Частният жалбоподател Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуален представител, твърди, че определението е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Изтъква, че редът по чл.197-201 АПК не е приложим при обжалване решенията на КЕВР. Сочи, че Комисията се е произнесла по същество, след като е изяснила всички факти и обстоятелства по спора, макар че производството пред нея било недопустимо. Моли за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за разглеждане от съда по същество. Ответникът И. С. К., чрез процесуален представител оспорва частната жалба. Претендира разноски. Ответникът "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. Благоевград не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд преценява частната жалба като допустима - подадена в срока по чл. 230, ал. 1 АПК, от страна по делото, за която подлежащият на обжалване съдебен акт е неблагоприятен. Частната жалба е и основателна. Производството пред АССГ е образувано по жалба от И. С. К. срещу Решение № Ж-761/13.08.2025 г. на КЕВР, с което е прекратено административното производство, образувано пред комисията. Производството пред КЕВР е започнало по жалба на физическо лице срещу " В и К" ЕООД, гр. Благоевград, с предмет - отказ за предоставяне на ВиК услуга. В това производство, което е по реда на чл. 22, ал. 1, т. 1 от Закона за енергетиката, КЕВР разрешава правен спор. Комисията е мотивирала решението си както със съображения по съществото на спора – а именно, че имотът, за който се иска присъединяване към водоснабдителната мрежа, е извън регулация и съществуващата мрежа няма капацитет за присъединяване, така също и с доводи относно липсата на компетентност на комисията относно разрешаването на отделни въпроси, релевантни за спора. Административният съд с Определение № 33534/14.10.25 г. е преценил жалбата като допустима, насрочил е делото в открито съдебно заседание, конституирал е страните, които е и призовал, давайки им указания във връзка с разпределението на доказателствената тежест. Провел е две открити съдебни заседания по делото по събиране на доказателства и е изслушал становищата на страните по съществото на спора. С Определение № 5831/12.02.26 г., административният съд е отменил определението, с което е дал ход по същество на спора, отменил е решението на КЕВР в оспорената част и е върнал преписката на КЕВР за произнасяне по жалбата на И. К. срещу "ВиК" ЕООД, Благоевград, като е осъдил КЕВР да заплати на жалбоподателя разноските по делото. Изложил е подробни съображения по компетентността на комисията да се произнесе по подадената до нея жалба. Определението е недопустимо. Редът за разглеждане на жалбата срещу Решение № Ж-761/13.08.2025 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране е този по чл.145-178 АПК, което предполага произнасяне с решение, след провеждане на открито съдебно заседание и изслушване на страните. Впрочем, административният съд правилно е стигнал до извод за компетентност на Комисията по чл.22 ЗЕ. Съдът обаче не е отчел, че в случая КЕВР е изложила и съображения по съществото на спора, свързани с неоснователност на жалбата по чл.22 ЗЕ. Обстоятелството, че Комисията неправилно се е позовала на разпоредба от вътрешно-организационен акт, във връзка с неприложимостта на която и съдът е изложил правилни съображения, не е пречка за съдебен контрол по съществото на оспорения акт. Това обаче не може да стане в производството по чл.197-201 АПК. Доводите на частния жалбоподател в тази връзка са вътрешно противоречиви – от една страна, Комисията твърди, че производството пред нея е било недопустимо, а от друга – че се е произнесла по съществото на спора. В чл. 10, ал. 1 и 2 ЗЕ е предвидено, че регулирането на дейностите в енергетиката и във водоснабдяването и канализацията се осъществява от Комисия за енергийно и водно регулиране, която е независим специализиран държавен орган. Съгласно чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗЕ, както и чл. 142-149 от НЛДЕ, в правомощията на КЕВР е да разреши възникнал спор на потребители срещу В и К оператори, свързани с предмета на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. С решенията си по чл. 22 ЗЕ по жалба на засегнат субект КЕВР извършва специализиран административен контрол спрямо дейността на ВиК операторите. Във връзка с него Комисията е компетентна да дава задължителни указания по прилагането на закона. ЗРВКУ урежда регулирането на цените, достъпността и качеството на водоснабдителните и канализационните услуги, извършвани от ВиК операторите, съгласно чл. 1 от закона. Доставката на вода по смисъла на този закон е именно водоснабдителна услуга, а съгласно чл. 5, ал. 1 от същия закон именно КЕВР осъществява регулирането на ВиК услугите, включително, но не само, цените и качеството на ВиК услугите и съгласно чл. 5, ал. 1 и ал. 3 и чл. 6, ал. 1 ЗРВКУ. Освен това Комисията одобрява общите условия на договорите за предоставяне на В и К услугите на потребителите - чл. 6, ал. 1, т. 5 и осъществява контрол и налага санкции в случаите, предвидени в закона - чл. 6, ал. 1, т. 6. Подведомствени на Комисията за енергийно и водно регулиране са споровете между лицата по чл. 22, ал. 1 ЗЕ, които касаят изпълнението на административните задължения на съответните оператори, произтичащи от изпълнението на посочените по-горе нормативни текстове и на одобрените от КЕВР общи условия. Подадената пред КЕВР жалба е за неизпълнение именно тези задължения. Комисията е компетентна да установи евентуални допуснати нарушения от ВиК оператора и да даде задължителни указания по приложението на закона в кръга на нейните правомощия. Компетентността на Комисията не може да бъде отречена поради това, че на други административни органи са възложени други видове правомощия, изпълнението на които би могло да е от значение за присъединяване на потребителите към водоснабдителната мрежа. Ако всеки административен орган в държавата отрича компетентността си поради това, че възникването на права и задължения за правните субекти зависи и от дейността на друг държавен орган, би се стигнало до отказ за упражняване на възложени по силата на закона правомощия. Административните органи следва да действат в рамките на своята компетентност, въз основа на надлежно установените пред тях факти и при правилно приложение на материалния закон. След като КЕВР е компетентна да се произнесе по спора и е изложила изрични съображения, че поземленият имот, който не е свързан с водоснабдителната мрежа е извън регулация и че граничещият с имота водопровод няма капацитет за включване на допълнителни потребители, това означава, че е налице произнасяне по същество. Поради това диспозитивът за прекратяване на производството по жалбата по чл.22 ЗЕ не следва да се възприема като отказ за образуване на административно производство, още повече, че КЕВР прекратява производството пред нея не само когато липсват процесуални предпоставки за произнасяне, но и когато жалбите са неоснователни, съгласно чл.147, ал.1 от Наредба № 3 от 21 март 2013г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. Неоснователни са доводите, че административният орган няма право на жалба срещу съдебния акт. Това би било вярно само ако нормите на чл.197-201 АПК бяха приложими, какъвто не е настоящият случай. Предвид изложеното, жалбата срещу Решение № Ж-761/13.08.2025 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране подлежи на разглеждане от АССГ в производство по чл.145-178 АПК. Обжалваното определение следва да бъде обезсилено, а делото върнато за произнасяне по съществото на спора по предвидения процесуален ред. Воден от горните съображения и на осн. чл. 236 вр. с чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд