Определение № 5620 от 26.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 313/2026 г.

Образувано е по жалба на П. К. К., от гр. София срещу решение по т.1.17 от Протокол № 36 от дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 09.12.2025 г., с което жалбоподателят е назначен на длъжност „съдия“ в Районен съд – Бяла Слатина. Поддържа оплаквания за незаконосъобразност по чл. 146, т.4 АПК, свързани с нарушения на принципите на истинност, равенство, забрана за недопускането на дискриминация, законност, съразмерност и предвидимост. Жалбоподателят сочи, че е бил поставен в неравноправно положение спрямо други младши съдии, за които не са били разкрити длъжности „съдия“ в съдебните им райони, или които са имали налични такива, но са назначени според желанията им в други райони. Изрично заявява, че не оспорва тези техни назначения, но счита, че не е следвало да бъде открита за него длъжност „съдия“ в Районен съд – Бяла Слатина, за да бъде осигурено назначаването му в качеството му на младши съдия от Окръжен съд – Враца, в съдебния район, в който е спечелил място от конкурса за младши съдии, а такова е следвало да му бъде предложено в Софийски районен съд където от години живеела неговата приятелка, сестра му и племенницата му, както и неговия социален кръг от приятели и познати. Върховният административен съд, шесто отделение намира жалбата за процесуално недопустима, като подадена срещу позитивен за жалбоподателя административен акт. Същият е спечелил конкурс за младши съдии и е бил назначен като такъв в Окръжен съд – Враца и предвид нуждите на района от съдии, за него е било осигурено място в Районен съд – Бяла Слатина. Съгласно чл. 243 от Закона за съдебната власт след изтичането на срока по чл. 240 младшият съдия, младшият прокурор или младшият следовател се назначава на длъжност съдия в районен съд, прокурор в районна прокуратура, съответно следовател в окръжен следствен отдел, без провеждане на конкурс. Ако в съответния съдебен район няма свободна длъжност, на лицето се предлага място в друг съдебен район. Към момента на изтичане на срока по чл. 240 ЗСВ в съдебния район на Окръжен съд – Враца е имало свободна длъжност за съдия и в съответствие с цитираната норма жалбоподателят е бил назначен на същата. Ирелевантни са доводите му за останалите назначения, които същият е навел в жалбата си. Актовете по назначаване на други магистрати, било от неговия или последващи конкурси, които той коментира не са предмет на оспорване в настоящото съдебно производство и нямат отношение към оспорения индивидуален административен акт. Последният е изпълнен. Видно от доказателствата по делото е, че жалбоподателят е положил клетва и е встъпил на длъжността, на която е назначен. Това са обстоятелства, които също сочат липсата на засягане от акта. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за оспорване на административни актове по Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Той е налице, когато актът пряко, лично и непосредствено засяга или застрашава законни права, свободи или интереси на жалбоподателя. Прекият интерес предполага със самата отмяна на оспорения акт да се предотврати настъпването на щета в правната сфера на засегнатия. Интересът трябва да е личен, което предпоставя, че физическите лица имат право на жалба само в защита на свои субективни права, свободи и законни интереси. Правният интерес трябва да е непосредствен, т.е. съответния акт или действие да засяга правната сфера на подалия искането, като отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения за искателя или създава права на трето лице, които го увреждат. Оспореният акт е позитивен за жалбоподателя и не засяга негови прави, свободи и законни интереси, поради което не е налице процесуалната предпоставка правен интерес за предприетото оспорване и производството като недопустимо следва да бъде прекратено. Предвид изхода на спора в тежест на жалбоподателя следва да бъдат поставени заявените от административния орган разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя на сумата от 100,00 евро. Водим от горното и на основание чл. 159, т.4 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение