Определение № 9014 от 23.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9238/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба на „Българска изолационна компания“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ № 269А, ет. 4, офис 1 срещу Определение № 10286 от 04.08.2026 г. на Административен съд - Варна по адм. д. № 1480/2026 г., с което съдът е отхвърлил искането на дружеството за спиране на предварителното изпълнение на Решение № BG05SFPR002-1.004-1846/4 от 27.04.2026 г. на ръководителя на Управляващия орган на Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021 – 2027 за определяне на финансова корекция в размер на 100 % от засегнатите допустими разходи.

В частната жалба се оспорва изводът на съда за липса на предпоставките за спиране на предварителното изпълнение на акта. Иска се обжалваното определение да бъде отменено и вместо него настоящата инстанция да постанови друго за спиране на предварителното изпълнение.

Ответникът - ръководителят на Управляващия орган на Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021 - 2027, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд счита частната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Предмет на оспорване пред административния съд е Решение № BG05SFPR002-1.004-1846/4 от 27.04.2026 г. на ръководителя на Управляващия орган на Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021 – 2027 за определяне на финансова корекция на „Българска изолационна компания“ ООД в размер на 100 % от засегнатите допустими разходи. От жалбоподателя е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на административния акт. Във връзка с изложените от жалбоподателя аргументи съдът е обсъдил Решение № BG05SFPR002-1.004-1846/5 от 07.05.2026 г. за верификация по искане за окончателно плащане по същия проект, с което:

• т. 1 - определен е общ размер на верифицираните разходи в размер на 12 731,36 евро;

• т. 2 - определен е общ размер на неверифицираните разходи в размер на 22 433,12 евро;

• т. 3 – на основание т. 2 от Решение № BG05SFPR002-1.004-1846/4 от 27.04.2026 г. за определяне на финансова корекция и чл. 75, ал. 1, изр. 1 от ЗУСЕФСУ е извършена финансова корекция в размер на 12 731,36 евро;

• т. 4 - определен е общ размер на сумата за плащане от 0,00 евро.

Според първоинстанционния съд този последващ административен акт не представлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. Ако от него могат да настъпят за дружеството значителни или трудно поправими вреди, това е аргумент за отправяне на искане за спиране на предварителното му изпълнение. Крайният извод на съда е, че не са доказани настъпили нови факти и обстоятелства, които имат такова въздействие върху правната сфера на „Българска изолационна компания“ ООД, в резултат на което предварителното изпълнение на решението за определяне на финансова корекция може да му причини значителна или трудно поправима вреда от категорията на посочените в чл. 166, ал. 2 АПК.

Определението е правилно.

Безспорно е, че процесният акт за финансова корекция има предварително изпълнение по силата на закона – чл. 27, ал. 2, изр. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Правилно съдът е приел, че предпоставките, при които може да бъде спряно предварителното изпълнение на акта, са нови обстоятелства, поради които предварителното изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия – чл. 166, ал. 2, вр. ал. 4 АПК. Доказателствената тежест за установяване на тези нови обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на самия адресат.

Предварителното изпълнение на акта за финансовата корекция означава допустимите разходи, върху които е определена корекцията, да не бъдат платени на бенефициера, а ако вече са платени - да бъдат възстановени от бенефициера, с произтичащите от това финансови последици за него. Тези факти (в случая извършването на финансовата корекция на основание чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ с Решение № BG05SFPR002-1.004-1846/5 от 07.05.2026 г. върху признатите за допустими разходи) обаче не са нови по смисъла на чл. 166, ал. 2, вр. ал. 4 АПК. Те са самото изпълнение на акта за финансова корекция, а не факти, настъпили след неговото издаване. По изложените съображения ответникът основателно възразява, че Решение № BG05SFPR002-1.004-1846/5 от 07.05.2026 г. няма самостоятелно правопораждащо значение относно настъпването на имуществени вреди за дружеството. Мотивите на съда, че дружеството следва да иска спиране на предварителното изпълнение на Решение № BG05SFPR002-1.004-1846/5 от 07.05.2026 г., а не на акта за финансова корекция, не съответстват на регламентирания в чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ механизъм за изпълнение на финансовата корекция. Даденото от съда неправилно тълкуване на закона обаче не рефлектира върху крайния му извод за неоснователност на искането за спиране. Видно от доказателствата по делото частният жалбоподател не е установил новонастъпили обстоятелства след издаването на оспорения акт, въз основа на които да може да се обоснове извод за значителна или трудно поправима вреда от предварителното му изпълнение.

В заключение настоящата инстанция приема, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Относно претенцията за разноски на ответника – по арг. от чл. 143 АПК такива се присъждат според изхода на главния спор, а настоящият спор е акцесорен, поради което съдът не дължи произнасяне.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК Върховният административен съд, седмо отделение