Решение № 360 от 19.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1847/2010 г.

Решение № 360 от 19.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1847/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 801/06.6.2011 г. по настоящото дело е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касационно обжалване на въззивно решение № 1253/24.8.2010 г. по гр. д. № 1826/2010 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, г. о., по подадена от ищеца В. С. В. от [населено място], касационна жалба, вх. № 31771/04.10.2010 г., по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, по процесуалноправния въпрос: "Може ли да се приеме за годно доказателствено средство заключението на съдебно-счетоводната експертиза, допусната от съда и неоспорена от страните, в която се съдържа констатация на вещото лице, направена въз основа на справка в персоналния регистър на НОИ и НАП, относно периода на оставане без работа след уволнението ?" По точното приложение на закона с оглед поставения въпрос. Отговор на поставения въпрос у даден с решение № 168/25.5.2001 г. по гр. д. № 1464/2010 г. на ВКС, III г. о. В посоченото решение е прието, че доказването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ може да стане с всички доказателствени средства - най-често на практика - трудова книжка и удостоверение от "Бюро по труда", но и чрез справка от НАП, че за съответния период ищецът няма регистрирани трудови договори. Прието е също така, че писмената декларация на работника или служителя за оставането му без работа няма доказателствена сила, тъй като съставлява частен свидетелстващ документ, удостоверяващ изгодни за издателя факти. В контекста на конкретния случай, следва да се посочи, че ако в заключение на съдебно-счетоводна експертиза, приета от съда, се съдържа констатация на вещо лице, направена въз основа на справка в персоналния регистър на НОИ и НАП, от която да е видно, че през определен период работник или служител е останал без работа след уволнение, то тази констатация има доказателствена сила. По основателността на касационната жалба. С обжалваното решение въззивната инстанция е приела, че трудовата заетост на работника или служителя се удостоверява с нарочен документ - трудова книжка, с официални извлечения от регистрите на трудовите договори в НАП или други допустими доказателствени средства, но не и чрез ССЕ, чиято задача е била в съвсем друга насока. Прието, че ССЕ не е установила релевантни за делото факти, тъй като изводите й се основават на преглед по материалите по делото и личното трудово досие на работника. Съдът е констатирал, че още в рамките на развилото се пред ПРС производство на ищеца, в чиято тежест е да установи, че е останал без работа и за какъв период, не е била ограничавана по никакъв начин възможността за представяне на доказателства. Поради това и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, съдът решава делото въз основа на събраните по инициатива на страните доказателства, а в случая претенцията по чл. 225, ал. 1 КТ е останала недоказана по основание. В касационната жалба против въззивното решение на Пловдивския окръжен съд се правят оплаквания за неправилност в изводите на въззивната инстанция с оглед обстоятелството, че трудовата книжка не е била върната на ищеца от работодателя, както и че вещото лице е проверило всички доказателства по делото. Твърди се също така, че изводите на вещото лице по ССЕ се основават и на проверка в регистрите на НАП. Като процесуален довод се навежда, че на ищеца не са давани никакви указания по реда на чл. 145, ал. 1 и чл. 146, ал. 2 ГПК, за това че не сочи доказателства за оставането си без работа, поради което у него се е формирало убеждението, че поисканата и допусната от съда ССЕ е годно доказателствено средство за доказване на това обстоятелство. С оглед този довод касационният жалбоподател се позовава на решение № 172/23.02.2010 г. по гр. д. № 386/2009 г. на ВКС, III г. о. Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск. Ответникът по касация - [фирма] - П., посредством процесуалния си представител адвокат Л., е депозирал отговор по смисъла на чл. 287 ГПК. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа касационната жалба, взе предвид отговора на ответника по касация и на основание чл. 290 ГПК, намира за установено следното: Решението на П. окръжен по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ е неправилно. Действително отговорът на поставения въпрос сочи, че доказването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ може да стане с всички допустими от процесуалния закон доказателствени средства - трудова книжка и удостоверение от "Бюро по труда", но и чрез справка от НАП, че за съответния период ищецът няма регистрирани трудови договори и др., каквито ищецът не е представил. Поради това по принцип изводите на окръжния съд са правилни. С оглед конкретния случай обаче въззивната инстанция е постановила решението си по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. На първо място, не е съобразено, че производството е по глава ХХV ГПК. Съдът не е приложил разпоредбата на чл. 311, ал. 2 ГПК, предвид обстоятелството, че във въззивната жалба на ответника по исковата молба е налице нередовност. Не се сочат конкретни оплаквания срещу първоинстанционното решение по иска с правно основание 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, за да може ответникът по жалбата - ищец, да вземе становище съгласно 312, ал. 2 ГПК. По този начин постановявайки решението си окръжният съд е поставил в положение на процесуална изненада ищеца. Изложеното налага извод за основателност на касационната жалба на ищеца, поради което тя следва да бъде уважена. Предвид разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за изпълнение указанията в мотивите на настоящото решение. Водим от изложените съображения и на основание 293, ал. 1, хипотеза трета, във връзка с ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.