Определение № 110 от 13.09.2018 г. на ВКС по н. д. № 717/2018 г.

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 43, т. 3 НПК за промяна на местната подсъдност на разглежданото НОХД № 708 /2018 год. по описа на Районен съд –гр. Ловеч. Постъпило е писмено становище на прокурор от Върховната касационна прокуратура, според което делото следва да се разгледа от същия съд, тъй като обстоятелството, че един от свидетелите по делото е съдия в ОС- гр. Ловеч не е основание за отвод на всички съдии от РС – гр. Ловеч. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди материалите по делото и взе предвид становището на прокурора, намира, че са налице условията по чл. 43, т. 3 НПК за промяна на местната подсъдност по следните съображения: Производството по НОХД № 708/2018 год. е било образувано в Районен съд – гр. Ловеч по обвинителен акт внесен срещу В. Л. В. за престъпления по чл. 270, ал.1 от НК и по чл. 338, ал.1 от НК. 131, ал.2, т.4, вр. с чл. 130, ал.2, вр. с чл. 20, ал.2 от НК. Всички съдии от състава на РС – гр. Ловеч са се отвели от разглеждане на делото на основание чл. 29, ал.2 от НПК, поради това, че основният свидетел по делото – И. Н. И., е съдия от Окръжен съд – гр. Ловеч, с когото свидетелите са в служебни, колегиални или лични отношения. След като всички съдии от състава на съда, на който делото е подсъдно по правилата на местната подсъдност, са се отвели от разглеждане на същото, е налице хипотезата на чл. 43, т.3 от НПК. Изложеното налага определянето на друг съд, който да разгледа делото, като в случая това следва да бъде РС- гр. Плевен. Този съд е извън района на действие на Окръжен съд – гр. Ловеч / член от състава на който е св. И./, явяващ се въззивна инстанция по правилата на функционалната подсъдност, като същевременно е и териториално близо до град Ловеч, поради което не биха се създали трудности по призоваването и явяването на страните по делото. Относно становището на прокурора от ВКП следва да се отбележи, че в процедурата по чл. 43, т.3 от НПК, ВКС няма правомощието да се произнася по основателността на самоотводите на съдиите на основание чл. 29, ал.2 от НПК, а единствено проверява дали съответният местно компетентен съд може да образува състав, който да разгледа делото. По изложените съображения и на основание чл. 43, т. 3 НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение