Определение № 1030 от 23.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 1122/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Ц. Д., като съдружник и управител на „Автостъкла“ ООД, [населено място], представлявана от пълномощник адвокат Д. К., срещу определение № 1340 от 19.05.2023 г. по в.ч.гр.д. № 1237/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частна жалба с вх.№ 13538/13.02.2023 г., подадена от В. Ц. Д., като съдружник и управител на „Автостъкла“ ООД, против разпореждане № 662 от 30.01.2023 г. по ч.т.д. № 183/2023 г. на Софийски градски съд за издаване на изпълнителен лист срещу „Автостъкла“ ООД, и е прекратено производството по делото. В частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно и за постановяване на определение, с което да се приеме за допустима частна жалба с вх.№ 13538/13.02.2023 г. Излагат се аргументи, че В. Ц. Д. в качеството й на управител и съдружник в „Автостъкла“ ООД има правен интерес от подаване на частната жалба, както и притежава процесуална легитимация, въпреки че дружеството се представлява само заедно от двама управители. В тази връзка се прави позоваване на противоречие с правни принципи от практиката на ЕСПЧ. В представен по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК отговор насрещната страна „П. кобра“ ЕООД, [населено място], оспорва основателността на подадената частна жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, намира следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна. С обжалваното определение Софийски апелативен съд е оставил без разглеждане, като процесуално недопустима, частната жалба с вх.№ 13538/13.02.2023 г., подадена от В. Ц. Д., като съдружник и управител на „Автостъкла“ ООД, против разпореждане № 662 от 30.01.2023 г. по ч.т.д. № 183/2023 г. на Софийски градски съд за издаване на изпълнителен лист срещу „Автостъкла“ ООД, с която е сезиран. Изводът си съдът е направил въз основа на служебно извършена справка по партидата на дружеството в Търговския регистър, от която е видно, че считано от 23.10.2020 г. „Автостъкла“ ООД, [населено място], се представлява само заедно от двамата управители - В. Д. и М. Й.. Съдът е посочил, че съблюдава императивните законови разпоредби, според които дружеството следва да бъде представлявано, съгласно установения в дружествения договор начин на представляване, който в конкретния случай постановява представителство само заедно от двамата управители. С оглед на факта, че частната жалба, с която е сезиран е подадена само от единия управител, въззивният съд я е оставил без разглеждане като процесуално недопустима. Обжалваното определение е правилно. Правилата относно осъществяването на органното представителство пред трети лица, включително и пред съда, на дружество с ограничена отговорност по чл. 30, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 141, ал. 2 и ал. 6 ТЗ и дружествения договор на „Автостъкла“ ООД, са императивни. Осъществяването на представителство само съвместно от двамата вписани управители на дружеството (служебна проверка в ТРРЮЛНЦ за вписванията по партидата на търговеца), не допуска процесуално представителство от адвокат, упълномощен от името на дружеството само от единия от управителите. По отношение на позоваването на противоречие с практиката на ЕСПЧ следва да се има предвид следното: в практиката на ЕСПЧ се коментира правото на лицето, което твърди, че е „жертва“, да сезира съда с жалба по Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС). Дадените разрешения са относими за производството пред ЕСПЧ и сами по себе си не дерогират националните правила за представителство на търговските дружества, както и императивните норми, уреждащи легитимацията на страните в производствата пред съдилищата на държавите по Конвенцията. На следващо място, принципната позиция на ЕСПЧ, изразена в Решение от 07.06.2012 г. по жалба № 38433/09, включително и посочената в същото друга практика е, че „никой не може да се оплаква от нарушение на правата му в производство, в което не е бил страна, дори и ако е съдружник и/или управител на търговско дружество, което е било страна в производството“. Според практиката на ЕСПЧ е предоставена легитимация на съдружник или акционер да иска защита по Конвенцията на правата на дружеството при т.нар. „изключителни обстоятелства“. В цитираните от Д. решения на ЕСПЧ е прието, че пробиването на „корпоративната завеса“ или незачитането на правосубектността на дружествата е оправдано, когато е ясно установено, че е невъзможно дружеството да сезира ЕСПЧ чрез органите си, създадени по силата на устава за учредяването си. Дадените примери с делата Agrotexim (решение от 24.10.1995 г.), „Капиталбанк“ АД и „КТБ“ АД са свързани с производства по ликвидация, особен надзор и несъстоятелност, при които представителството се осъществява от други органи, а не от тези според учредителния акт на дружеството. Изразено е разбирането, че изключителността на обстоятелствата относно легитимацията пред ЕСПЧ произтича от невъзможността на оторизираните органи на дружеството да защитават неговите права както пред ЕСПЧ, така и пред националния съд. С оглед на гореизложеното цитираната практика на ЕСПЧ е неотносима към конкретния случай и по изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,