Определение № 109 от 05.03.2012 г. на ВКС по д. № 90/2012 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по подадена от Д. Н. С. частна жалба вх.№ 753 от 23.01.2012 г. срещу определение № 484 от 22.12.2011 г. по гр.д.№ 590 от 2011 г. на Върховния касационен съд на РБ, Второ г.о., с което е оставена без разглеждане като просрочена подадената от Д. Н. С. молба за допълване на определение № 198 от 08.06.2011 г. по гр.д.№ 590 от 2011 г. на ВКС, Второ г.о. в частта за разноските. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и се моли същият да бъде отменен. В писмен отговор от 17.02.2012 г. ответниците по частната жалба П. Г. П., С. Г. П., И. Й. М., Г. Й. И., Д. И. Д. и Т. И. Д. оспорват частната жалба. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо г.о. счита, че частната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /страна по делото/ и в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателят е бил уведомен за обжалваното определение на 16.01.2012 г., а частната жалба е подадена по пощата на 20.01.2012 г./. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, а обжалваното определение-потвърдено, поради следното: Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК искане за допълване или изменение на решение или на определение в частта за разноските може да се направи от заинтересованата страна в срока за обжалване на съдебния акт, а ако същият не подлежи на обжалване- в едномесечен срок от постановяването му. В случая Д. С. е поискал да бъде изменено в частта за разноските определение № 198 от 08.06.2011 г. по гр.д.№ 590 от 2011 г. на ВКС, Второ г.о., което определение съгласно чл.275, ал.1 от ГПК е подлежало на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му. Д. С. е бил уведомен за определението със съобщение, получено на 12.08.2011 г. Следователно и съгласно горепосочената разпоредба на чл.248, ал.1 от ГПК молбата за изменение на това определение в частта за разноските е следвало да бъде подадена в едноседмичен срок от тази дата- тоест най-късно до 19.08.2011 г. Вместо това, молбата е подадена много след изтичане на този срок- едва на 10.10.2011 г., поради което правилно е била оставена без разглеждане като просрочена с обжалваното определение № 484 от 22.12.2011 г. по гр.д.№ 590 от 2011 г. на ВКС, Второ г.о. Неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че срокът за подаване на молбата по чл.248 от ГПК не е започнал да тече на 12.08.2011 г., тъй като на тази дата не му било връчен препис от определението: Съгласно чл.275, ал.1 от ГПК и чл.248, ал.1 от ГПК, сроковете за обжалване на определенията и съответно сроковете за подаване на молби за изменение на определенията в частта за разноските започват да текат от съобщаването, а не от връчването на определенията. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на Първо отделение