Решение № 72 от 30.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 740/2009 г.

Решение № 72 от 30.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 740/2009 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Дария Проданова Производството е по реда на чл. 290 вр. чл. 291 ГПК. Образувано е по касационната жалба на З. И. М. срещу Решение № 421 от 30.04.2009 г. по гр. д. № 1183/2008 г. на Софийски апелативен съд с която е оставено в сила решението от 14.03.2008 г. по гр. д. № 3835/2006 г. на Софийски градски съд. С това решение са приети за неоснователни предявените от З. М. срещу Д. п. "Р" (ДП"РВД") обективно съединени искове: 1./ С правно основание чл. 286 ЗЗД за сумата 60300 лв.; 2./ С правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 15000 лв. В касационната жалба на З. М. се съдържа твърдение за неправилност на решението, поради неправилно прилагане на материалния закон - чл. 281, т. 3 ГПК вр. чл. 288 ЗЗД. Позовава се на чл. 79 ЗЗД, съобразно който всяка страна дължи изпълнение по договора, а при неизпълнение - обезщетение, което в хипотезата на чл. 288 ЗЗД е съизмеримо с възнаграждението за останалия период от срока на договора за поръчка. Ответникът по касация ДП"РВД", чрез процесуалния си представител и в писмена защита изразява становище, че жалбата е неоснователна и въззивното решение следва да остане в сила. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение в размер на 2000 лв. Касационният контрол е допуснат на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, поради това, че с необжалваеми съдебни актове - Решение № 1085/2007 г. по гр. д. № 658/2006 г. и Решение № 338/2006 г. по гр. д. № 721/2005 г., постановени по реда на ГПК - 1952, състави на ВКС-Търговска колегия са се произнесли по различен начин по обуславящия изхода на спора материалноправен въпрос: Какви са последиците от оттеглянето на поръчката - чл. 287 ЗЗД и по-конкретно: Обусловено ли е оттеглянето от виновно поведение на някоя от страните?; Дължи ли се обезщетение за в бъдеще, съобразно уговореното възнаграждение за периода след оттеглянето на поръчката и до изтичане срока на договора? Като взе предвид становищата на страните на основание чл. 290, ал. 2 ГПК и извърши проверка по законосъобразността на въззивния акт, Върховният касационен съд, състав на I т. о. приема следното: Жалбата е неоснователна. Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 286 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Исковете с които З. М. е сезирала Софийски градски съд произтичат от обстоятелството, че тя е била чл. на Управителния съвет на ДП"РВД" през периода 19.10.2001 - 02.09.2003 г. Определена е за чл. на УС (заедно с В. В. ) със Заповед на Министъра на транспорта и съобщенията, считано от 19.10.2001 г. Договорът за възлагане на управление носи дата 05.11.2001 г. и е сключен за срок от 5 г. - до 19.10.2006 г. Със заповед от 03.09.2003 г. на Министъра на транспорта и съобщенията, на основание чл. 53б, т. 2 ЗГВ и чл. 287 ЗЗД М. и В. са били освободени като членове на Управителния съвет на държавното предприятие. Сумата по главния иск представлява обезщетение, съобразно дължимото възнаграждение на М. по предсрочно прекратен договор за поръчка, за остатък от срока на договора - 01.01.2004 - 19.10.2006 г. Сумата по втория обективно съединеният иск е формирана от обезщетението за забава при плащането на сумите по главницата. Както бе посочено и в определението по чл. 288 ГПК, в предходен период, З. М. е предявила (при условията на частичност) срещу същия ответник и на същото основание иск за присъждане на обезщетение за периода 19.10.2003-31.12.2003 г. Този иск е уважен с влязло в сила решение, като произнасянето по него от касационната инстанция е с Решение № 338/2006 г. по гр. д. № 721/2005 г. на ВКС-ТК, състав на I т. о. Решението на I т. о. е в противоречие по посочените въпроси с Решение № 1085/2007 г. по гр. д. № 658/2006 г. на ВКС-ТК, състав на II т. о. То е постановено по иск на В. В. със същото правно основание и за същия период. Василев е бил определен за чл. на УС на ДП "РВД" заедно със З. М. и е освободен заедно с нея. На основание чл. 291, т. 1 ГПК, настоящият съдебен състав счита, че правилно е тълкуването на закона, съдържащо се в Решение № 1085/2007 г. по гр. д. № 658/2006 г. на ВКС-ТК, състав на II т. о. Сключеният между ДП "РВД" и З. М. договор за възлагане на управление има правната характеристика на договор за поръчка, изпълнението на който е разсрочено за период от 5 години. Предсрочното прекратяване на действието на договора в конкретния случай е поради оттегляне - втората хипотеза по чл. 287 ЗЗД в който случай въпросът за неизпълнението не стои. Оттук и неприложимостта на хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД. Не е налице и неправилно прилагане на ал. 1 на чл. 288 ЗЗД. С нея законодателят е въвел задължение за доверителя при оттегляне на поръчката да заплати на довереника направените до момента разходи по изпълнението и, както и възнаграждение за извършената работа до оттеглянето на поръчката. В случая се касае за договор за поръчка с продължително изпълнение и е неправилно тълкуването от ищцата-касатор на закона в смисъл, че се дължи възнаграждение и за периода след оттегляне на поръчката. Това е така, поради обстоятелството, че законодателят борави с понятието "възнаграждение", а такова се дължи за извършена работа. След оттеглянето на поръчката, липсва престация от страна на довереника за която би се дължало възнаграждение. Обезщетение, съизмеримо с възнаграждението не се дължи, тъй като при оттеглянето не сме изправени пред хипотезата на неизпълнение по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, както бе посочено по-горе. Обжалваното решение на Софийския апелативен съд е постановено в съответствие с това тълкуване на закона, поради което ще следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, З. М. ще следва да заплати на основание чл. 78, ал. 8 ГПК на Д. п. "Р" юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за адв. възнаграждения. Поради това, Върховният касационен съд - Търговска колегия, състав на I т. о.