Решение № 1945 от 19.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9895/2025 г.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Кюстендил против решение № 1303 от 08.08.2025г. на Административен съд Кюстендил по адм. дело № 209/2025г. С него се обявява за нищожно Решение № 10-РД04-0142/22.04.2025 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Кюстендил и осъжда Агенцията за социално подпомагане да заплати разноски по делото. Поддържат се доводи за неправилност на решението, като от съдържанието на жалбата се извеждат като касационни основания необоснованост и нарушение на материалния закон, които са отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответницата В. Ц. О. чрез процесуален представител адвокат взема становище в писмен вид за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допудстима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на В. О. срещу Решение № 10-РД04-0142/22.04.2025 г. на Директора на РДСП – Кюстендил, с което на основание чл. 99, т. 1 във вр. с чл. 100 и чл. 9 от АПК и чл. 14 от Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане, е отменил Заповед № ЗДОС/Д-КН/БШ-001/10.04.2025 г., издадена от директора на ДСП – Бобошево, и е върнал преписката за преразглеждане. По силата на Заповед № ЗДОС/Д-КН/БШ-001/10.04.2025 г. на директора на ДСП – Бобошево е разрешено вписването на В. О. в регистъра на осиновяващи при условията на пълно осиновяване, воден в РДСП – Кюстендил и в регистрите на останалите регионални дирекции за социално подпомагане в страната, за срок от две години. Директорът на РДСП-Кюстендил в решението си, постановено по реда на чл.99, т.1 от АПК, е посочил липсата на извършено задълбочено и обективно проучване във връзка с подаденото заявление, както и липса на декларирано обстоятелства за сключен граждански брак на заявителката с Д. О., липса на доклад за годност от социална служба по местоживеене на Д. О. и В. О., предвид наличните данни за пребиваването им и в Обединено кралство Великбритания и Северна Ирландия. Като е приел посочената заповед за издадена в противоречие с материалноправните разпоредби, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, горестоящият административен орган я е отменил. За да обяви нищожност и приеме некомпетентност на Директора на РДСП-Кюстендил Първоинстанционният съд е обосносновал правните си изводи на разпоредбата на чл. 28, ал. 3 от Наредба № РД-07-7/05.10.2010 г. (приложима съгласно § 6 от ПЗР на Наредба № РД-06-46/04.11.2024 г. (нов – ДВ, бр. 58 от 2025 г., в сила от 19.11.2024 г.), съгласно която: „, до въвеждането в експлоатация на Националната електронна информационна система за пълно осиновяване) само отказът на директора на Дирекция „Социално подпомагане” за издаване на разрешение за вписване в регистъра на осиновяващи при условията на пълно осиновяване подлежи на обжалване при условията и по реда на АПК.“ Приел, че след като на оспорване подрежи единствено отказът на Директора на ДСП, то актът за удовлетворяване на заявлението, не се обжалва. В този случай отмяната на такъв акт в производство по реда на чл.99 от АПК, следва да се извърши от органа издал акта, а не от горестоящия. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 99, т. 1 АПК предвижда, че влязъл в сила индивидуален административен акт който не е бил оспорен пред съд, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не подлежи на оспорване по административен ред от органа който го е издал, когато съществено е нарушено някое от изискванията за законосъобразността му. Така цитирана разпоредбата правилно е тълкувана и приложена от административния съд. При издаване на първоначалния акт, административният орган е уважил заявлението на О., при което този административен акт, в случай, че е издаден в нарушение на закона, може да бъде отменен от органа, който го е издал. Отмяната на такъв акт в производство по чл.99 от АПК от горестоящия орган, в случая от Директора на РДСП-Кюстендил е отнемане на правомощия и води до неговата нищожност, както правилно е приел първоинстанционния съд. На контрол пред горестоящия административен орган и съда подлежи заповедта на директора на Дирекция „Социално подпомагане” за отказ за вписване в информационната система по чл. 83, ал. 1 от СК (Националната електронна информационна система за пълно осиновяване). Само в този случай, отмяната на този акт в производство по чл.99 т.1 от АПК, следва да се извърши от горестоящия административен орган. Като е приел изземване на правомощия от Директора на ДСП, съдът е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното Върховен административен съд, шесто отделение