Определение № 60370 от 17.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4272/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Ф. В. против определение № 60169/11.06.2021 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение по гр.д. № 1953/2021 г., с което е оставена без разглеждане молбата на В. Ф. В. за отмяна на влязлото в сила решение № 260744/22.10.2020 г. по гр.д. № 15646/2017 г. на Софийски градски съд, с което частично е обезсилено, частично е отменено и частично е потвърдено решение на Софийския районен съд по гр.д. № 41345/2015 г. и производството по гр.д. № 1953/2021 по описа на Върховен касационен съд е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че определението е несправедливо, като всички доводи са насочени към неправилността на влязлото в сила решение, чиято отмяна е поискана с молба от 28.01.2021 г., поради което са неотносими към настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че частната жалба е допустима –депозирана е в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна, а обжалваното определение като преграждащо по-нататъшното развитие на делото и постановено от състав на Върховния касационен съд, подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. За да постанови обжалваното определение, състав на Четвърто гражданско отделение на ВКС е приел, че в случая молбата за отмяна на влязло в сила решение на основание чл.303, ал.1, т.2 ГПК е недопустима, тъй като в случая молителят не твърди престъпните действия на състава на съда, постановил въззивното решение, да са установени по надлежния ред – с влязла в сила присъда на наказателен съд или с решение на гражданския съд по чл.124, ал.5 ГПК, когато наказателното преследване не може да бъде реализирано. Посочено е, че молителят излага общи оплаквания по отношение на решаващите изводи на съда по доказателствата и приложението на материалния закон, които обаче имат значение единствено при решаване на спора по същество, но не и в извънинстанционното производство за отмяна. Настоящият състав на Четвърто гражданско отделение приема, че частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните: Определението, предмет на частната жалба, е постановено в производство по чл.307, ал.1 ГПК, с което Върховния касационен съд се е произнесъл в закрито заседание по допустимостта на подадената молба за отмяна по чл.303, ал.1, т.2 ГПК. Видно от съдържанието на молбата за отмяна, последната не съдържа надлежни твърдения за наличие на основанието по смисъла на чл.303, ал.1, т.2 ГПК. Молителят не твърди, че престъпните действия на състава въззивния съд, постановил решението чиято отмяна се иска, са установени по надлежния законов ред – с влязла в сила присъда на наказателния съд или с решение по чл.124, ал.5 ГПК на гражданския съд. При извод за липса на изложени твърдения, които да очертават фактическия състав по чл.303, ал.1, т.2 ГПК, правилно съставът на ВКС е приел, че молбата за отмяна е недопустима и не следва да бъде допускана до разглеждане, в който смисъл са и указанията на т.10 от ТР № 7/17.05.2017 г. по т. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед изложеното, частната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение