Определение № 4363 от 28.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3606/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от „Ай ти еф груп“ АД срещу Определение№3875 от 05.02.2025 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело №4054/2023 г. С определението е отхвърлено искането на „Ай ти еф груп“ АД за изменение на Решение №14431 от 10.08.2024 г. на АССГ по адм. дело №4054/2023 г., в частта на разноските. Частният жалбоподател сочи, че определението е неправилно. Излага, че по делото е представен списък с разноски по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за направени разноски за адвокатско възнаграждение и платена държавна такса в общ размер на 1 050,00 лв., както и договор за правна защита и съдействие от 10.10.2024, съгласно който е уговорено възнаграждение за представителство по делото в размер на 1 000,00 лв. Същото е платено изцяло в брой на деня на подписване на договора. Съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение (ТР) № 6 от 6.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане. Ако плащането е в брой, то вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка и удостоверява плащане на сумата. Защитата в производството не е осъществена по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. За „Ай ти еф груп“ АД са възникнали реални разходи, които следва да бъдат възстановени с оглед изхода на спора. Предвид изложеното прави искане определението да бъде отменено и да бъде постановено ново определение, с което да бъде уважено искането му за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът – председателят на Комисията за защита на потребителите не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество жалбата е основателна. С обжалваното определение първоинстанционният съд е отхвърлил искането на „Ай ти еф груп“ АД за изменение на Решение №14431 от 10.08.2024 г. на АССГ по адм. дело №4054/2023 г., в частта на разноските и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000,00 лв. За да постанови определението си, съдът е изложил, че с Решение №14431 от 10.08.2024 г. е отменил Заповед №348 от 28.03.2023 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП) и е осъдил КЗП да заплати на „Ай ти еф груп“ АД сумата 50,00 лв. – разноски по адм. дело №4054/2023 г. Посочил е, че в решението си е изложил подробни мотиви за липса на основания за присъждане на жалбоподателя на разноски за адвокатско възнаграждение, а именно, че реалното заплащане на тези разноски е останало недоказано по делото. Допълнил е, че в този смисъл е налице и практика на Върховния касационен съд (ВКС), която споделя –Решение №175 от 26.01.2017 г. по дело №783/2016 г., Наказателна колегия, и не намира основания за изменение на съдебното решение, в частта за присъдените разноски. В решението си АССГ е посочил, че недоказан по делото е размерът на платеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение и разноските в тази част не следва да бъдат възлагани на ответника. Според задължителните указания в ТР №6 от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело №6/2012 г. на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на ВКС, съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат тогава, когато страната го е заплатила и е доказала реалното му заплащане на процесуалния си представител, в зависимост от уговорения в договора за правна помощ и съдействие начин на плащане – в брой или по банков път. Заплащането се доказва или чрез вписване на направеното плащане в самия договор, който има характер на разписка, или с представяне на доказателства за извършен банков превод. По смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч) договорът за правна помощ и съдействие е първичен счетоводен документ, съдържащ изискваните от закона реквизити. Съобразно чл. 6, ал. 1 ЗСч първичният счетоводен документ, адресиран до външен получател, съдържа най-малко следната информация: 1. наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри; 2. дата на издаване; 3. наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя; 4. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция. Според разпоредбата на ал. 5 на чл. 6 ЗСч документална обоснованост е налице, когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по чл. 6, ал. 1 и ал. 3 ЗСч, но за нея има документи, които я удостоверяват. Когато плащането не е с платежно нареждане, банково бордеро, по платежна сметка или не е отразено в утвърдения от Висшия адвокатски съвет образец на прономерован кочан, съдържащ наименование и номер на документа само на арабски цифри, а е вписано на лист, който няма индигирани копия (какъвто е настоящият случай) и не съдържа реквизитите на първичен счетоводен документ, съгласно чл. 6, ал. 1 ЗСч за плащане в брой, последният документ представлява разписка за договореното между адвокат и клиент възнаграждение по сключения между тях договор за правна помощ и съдействие и има своето значение само за тях като страни по този договор. Същият не може да обвърже съда, съответно другите страни в процеса, на които евентуално ще бъдат възложени разноските, в преценката им за законосъобразно и действително осъществено плащане. Определението е неправилно. Отговорността за разноските в съдебното производство е обективна, безвиновна. Тя се състои в правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. В случая производството пред АССГ е приключило с отмяна на Заповед №348/28.03.2023 г. на председателя на КЗП, предвид което в полза на „Ай ти еф груп“ АД следва да се присъдят направените по делото разноски. Съгласно т. 1 от ТР №6 от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. С него се удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че само са договорени. В договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В настоящия случай от „Ай ти еф груп“ АД по делото е приложен договор за правна защита и съдействие, сключен на 10.10.2023 г. с адвокат С. Узунян. В договора са посочени индивидуализиращите данни на двете страни по него. Предметът на договора е извършване, срещу възнаграждение, на правна защита и процесуално представителство по адм. дело №4054/2023 г. по описа на АССГ, а договореното възнаграждение – 1 000,00 лв. В договора страните са декларирали, че възнаграждението е платено изцяло и в брой в деня на подписването му. Видно от изложеното в тълкувателното решение, за да играе договорът за правна помощ характера на разписка, удостоверяваща, че страната е заплатила възнаграждението, единственото изискване е този факт да бъде отразен в него, както е отразен в настоящия случай. Нито в мотивите, нито в диспозитива на тълкувателното решение е поставено изискването договорът да съдържа всички реквизити на първичен счетоводен документ, съгласно чл. 6, ал. 1 ЗСч, за да може той да има характера на доказателство за заплатена в брой сума за адвокатско възнаграждение. С оглед посоченото, настоящата инстанция намира, че сключеният между „Ай ти еф груп“ АД и С. Узунян, на 10.10.2023 г., договор за правна защита и съдействие надлежно удостоверява извършеното от дружеството плащане в размер на 1 000,00 лв. за осъщественото от адв. Узунян процесуално представителство по адм. дело №4054/2023 г. по описа на АССГ. Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено, а вместо него следва да се постанови ново такова, с което да бъде изменено Решение №14431 от 10.08.2024 г. на АССГ по адм. дело №4054/2023 г., в частта за разноските, като в полза на „Ай ти еф груп“ АД следва да се присъдят разноски в общ размер на 1 050,00 лв., от които 50,00 лв. – за държавна такса и 1 000,00 лв. – за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 от АПК и с чл. 235, ал. 1 от АПК Върховният административен съд,