Определение № 324 от 30.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2656/2018 г.

Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК. Постъпила е молба от ПИРИН ОЙЛ ГРУП ЕООД за изменение на определение №5 от 07.01.2019г по гр. дело №2656/2018 на ВКС,ІІІ г.о в частта за разноските, присъдени в тежест на молителя С определението са присъдени поисканите и установени като заплатени от насрещната страна в производството по допускане на касационно обжалване разноски, които са за адвокатска защита в размер на 3000 лева. Изтъква се прекомерност адвокатското възнаграждение в този размер. В искането за намаляване на основание чл.78,ал.5 ГПК се поддържа, че съгласно чл. 9 ал.3 ,във вр. чл. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004г за минималните адвокатски възнаграждения, минималното възнаграждение в случая следва да е в размер на 3 / 4 от минимума по чл. 7, ал.2 т.4 от наредбата,тъй като процесуално представителство не е осъществено, след като ВКС не е допуснал касационно обжалване, или разноски следва да се намалят до минималния размер, или сумата 1522,50 лева От насрещната страна е постъпило становище, с което се оспорва основанието за намаляване, тъй в договора за правна помощ не е било уговаряно условието, което 9 ал.3 от наредбата има предвид, а да се осъществи и процесуално представителство .Поради това изтъкваната от молителя правна уредба е неприложима. Съображения са изложени от адв. Ат.Г.. Искането за изменение на определението е допустимо на основание чл. 248 ГПК, по същество е основателно, макар че при намяляването на адвокатското възнаграждение като прекомерно не следва да се възприема поддържания от молителя размер. Тъй като защитата на насрещната страна – ищец във връзка с предприетото от настоящия молител като трето лице помагач на ответната страна касационно обжалване е била възложена в пълен обем, като адвокатска защита включваща и процесуално представителство,която защита на практика действително се е реализирала в депозиране на отговор на касационната жалба, но отговор не само по допустимостта до касационно обжалване, а и по основателността включително,същевременно защита по делото е осъществена в отговор на доводи ,чието оборване не представлява фактическа и правна сложност въпреки значителния материален интерес, по основанието на чл. 78, ал.5 ГПК настоящият състав на ВКС приема следното: Присъденото в тежест на молителя следва да се намали. Като критерии при намаляване на адвокатското възнаграждение следва да бъде възприет минимумът по наредбата, свързан с материалния интерес и характера на делото при защита от адвокат пред една съдебна инстанция (чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г), независимо че до провеждане на открито съдебно заседание не се е стигнало. По този критерии заявеното, доказано платено и поради това присъдено в тежест на молителя адвокатско възнаграждение в определението е прекомерно, то следва да бъде намалено до размера на сумата 2 030 лева. Искането по чл. 78, ал.5 ГПК следва да се уважи до този размер. По изложените съображения Върховният касационен съд ІІІ г.о