Решение № 195 от 09.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1991/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационнa жалба на Б. С. А. против Решение № 18085 от 26.09.2024 г. по адм. дело № 13162 по описа на Административния съд София-град /АССГ/ за 2019г., с което са отхвърлени предявените от нея искове против Българска народна банка /БНБ/ за обезщетение на имуществени вреди в размер на 2835953, 55 лв., представляващи левовата равностойност на сумата от 1450000 евро, вследствие твърдяни незаконосъобразни действия на служители на ответника по отмяна на банков превод от банкова сметка в Корпоративна търговска банка АД /КТБ/ в несъстоятелност на дата 20.06.2014г., ведно със законната лихва за забава от деня на предявяване на иска – 19.06.2019г. до окончателното плащане на всички дължими суми. Подадена е и частна жалба от Българска народна банка (БНБ) със седалище и адрес на управление в София, пл. „Княз Батенберг”№1, против Определение № 25474 от 29.11.2024г., постановено по същото дело. Касационната жалбоподателка подържа неправилност на решението на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Подържа, че е налице противоправно поведение на назначените от ответника квестори, довело до неизпълнение на подадено от жалбоподателката платежно нареждане и неправомерно задържане и неизплащане на процесната сума. Иска отмяната на обжалваното решение и постановяване на съдебен акт по съществото на спора, с което да бъде присъдена исковата сума. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът – Българска народна банка чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Частният жалбоподател Българска народна банка твърди неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че на основание чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ, на ищеца следва да бъде възложена тежестта да понесе разноските, сторени от ответника за адвокатско възнаграждение за защитата му в първоинстанционното производство. Иска отмяната на обжалваното определение. Ответникът по частната жалба Б. А. оспорва същата, като неоснователна. Участващият по делото представител на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и частната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Съдебното производство пред АССГ е образувано по искова молба на Б. С. А. против Българска народна банка с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за осъждането на БНБ да заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 835 953,55лв., представляващи левовата равностойност на сумата от 1 450 000 евро, поради незаконосъобразно отменен/канселиран банков превод на посочената сума в евро от банковата сметка на ищцата в КТБ на дата 20.06.2014г. Претендира се и законната лихва за забава от деня на предявяване на иска до окончателното плащане на всички дължими суми, както и присъждането на разноски. Като основание на иска се сочат действия на квесторите на КТБ, осъществени в нарушение на Директива 98/26/ЕО и ЗПУПС. Административният съд е изброил и описал подробно събраните доказателства, включително експертни заключения, и установените с тях факти, които накратко са следните: Б. А. е била титуляр по две банкови сметки в КТБ, съответно с наличност 1 458 007.34 евро и с наличност 159 466.18 лева. На 20.06.2014г. в 12.24ч. петък тя е подала платежно нареждане за превод за сумата от 1 440 000,00 евро по сметки в друга банка. Вальорът е определен за 23.06.2014г.(понеделник). Със Заповед № К-21/З-1220/25.06.2014г. на назначените от БНБ квестори на КТБ се нарежда 1. Да се анулират всички издадени валутни преводни нареждания на клиенти със започната и неуспешно довършена обработка през валутния модул, като сумите на преводите и събраните такси и комисионна по превода се възстановят по клиентски сметки. 2. Валутните преводи на опашка „Вальор“, но с неизлъчени суифт съобщения да бъдат анулирани ръчни счетоводни операции и да бъдат преместени в опашка анулиране/канселиране. Платежното нареждане е осчетоводено по вътрешни разчетни сметки в съответния клон на банката. Не е последвало нареждане за превод, което представлява нареждане от КТБ към Система за окончателност на сетълмента и не е изпратено нареждане за превод към платежната система TARGET 2 BNB, няма данни да са преминати външните за КТБ АД етапи по последваща обработка на превода. Не е формирано SWIFT съобщение МТ 103 за превод в евро въз основа на процесното платежно нареждане. В генерираната форма на платежно нареждане, в раздел Информация за превода е вписано: „От опашка: Анулиране“, което означава, че същия е чакал на опашка преди изпращане чрез SWIFT съобщение МТ 103 или МТ 202 в системата ТАRGET 2, оперирана от БНБ, но в последствие SWIFT съобщение не е изпратено и превода е бил анулиран. Установява се, че не е налично SWIFT съобщение за процесното платежно нареждане. От падащо меню е видно, че генерираната форма за SWIFT съобщение е празна/не попълнена/. Не е спорно, че на 20.06.2014 г. БНБ е уведомена от КТБ АД за изчерпване на ликвидността на търговската банка и преустановяване на разплащанията, както и на всички видове банкови операции. На същата дата, на основание чл. 115, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Закона за кредитните институции (ЗКИ) (отм.), Управителният съвет на БНБ е приел Решение № 73, изменено и допълнено с Решение № 74/22.06.2014 г., с което КТБ е поставена под специален надзор за срок от три месеца, като е спряно изпълнението на всички нейни задължения за същия срок, ограничена е дейността й, забранено е извършването на всички дейности, съгласно банковата лицензия, от длъжност са отстранени членовете на управителния и на надзорния съвет на банката, акционерите, притежаващи повече от 10 на сто от акциите са лишени от право на глас, назначени са квестори. С поставянето под особен надзор на КТБ АД, БНБ възложила на квесторите осигуряването на пълен анализ и оценка на активите и пасивите на банковата група КТБ от независим външен одитор. Впоследствие на 06.11.2014г. УС на БНБ е отнел и лиценза на КТБ. Последното нареждане за превод, подадено от КТБ и отразено в системата TARGET 2 е от 11:33 часа на 20.06.2014г., а в 11:45ч. на същата дата са спрени всички банкови операции, поради недостиг на ликвидност. Процесното платежното нареждане е прието след този час – в 12:24ч. от филиал на банката в София. При така установеното от фактическа страна, съдът е преценил предявения иск за имуществени вреди като неоснователен. Обсъдил е подробно приложението на правото на ЕС и решенията на Съда на ЕС по дело С-501/18 и С-639/17. Приел е неприложимост на нормата на чл.3, параграф 1 от Директива 98/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 1998 година относно окончателността на сетълмента в платежните системи и в системите за сетълмент на ценни книжа. Съдът подробно се е мотивирал, че действията на служителите от филиала в София по приемането на процесното платежно нареждане са в противоречие с изявлението на УС на КТБ, тъй като 39 минути преди приемането на платежното нареждане на ищцата, самата банка е преустановила изпълнението на платежни услуги по платежни нареждания като процесното и изпълнението на му, прието в 12:24 ч. на същата дата, е спряно въз основа на решението на органите на самата банка. Съдът е формирал извод, че нито БНБ, нито квесторите са имали задължение да довършат транзакцията на процесното платежно нареждане както на основание разпоредбите на националното право, така и на основание разпоредбите на Директива 98/26/ЕО. Подробно е обсъден и чл. 22 от Правилата за работа на системния компонент TARGET 2-BNB. По тези съображения искът е отхвърлен. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, преценява така постановеното решение на Административния съд София-град, като валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка, събраните доказателства са надлежно обсъдени, въз основа на тях са формирани верни и обосновани фактически изводи, а по отношение на установените факти съдът е приложил правилно материалния закон, за което подробно се е мотивирал. Касационната инстанция преценява като правилен извода на съда, че не е налице незаконосъобразно действие или бездействие на длъжностни лица на ответника по отношение на наредените валутни преводи от ищеца Към съображенията на първоинстанционния съд по този въпрос, които касационната инстанция възприема напълно, което прави ненужно повтарянето им, следва да се добави и следното: В ЗКИ се съдържа уредба на дейността на квесторите, що се отнася до реда и условията за назначаването им, последиците от назначаването, правомощията и задълженията им. Основна задача на квесторите, съгласно чл. 108, ал. 3 ЗКИ, е осигуряване защитата на активите на банката, като същите могат да предприемат всички необходими действия, насочени към опазване на активите, документите и информацията на поставената под специален надзор банка. Според разпоредбата на чл. 107, ал. 3 ЗКИ БНБ може да издава задължителни предписания на квесторите във връзка с дейността им, а съгласно чл.121 ЗКИ в редакцията му към 2014 г. квесторите при специален надзор се отчитат пред БНБ. Със заповедта на квесторите не е наредено анулиране на определени/конкретни/ валутни преводи. Последните са определяеми по признаци, посочени в заповедта, а анулирането им е възложено на длъжностни лица на КТБ. Осъщественият надзор от БНБ по отношение изпълнението на заповедта на квесторите е общ и ориентиран към постигане на мерките, наложени с Решение № 73/20 юни 2014г. на УС на БНБ, с което наред с друго, е спряно за срок от три месеца изпълнението на всички задължения на КТБ и е ограничена дейността й, като й е забранено да извършва всички дейности, съгласно лицензията за извършване на банкови дейности. Липсват данни по делото, че ищецът своевременно е направил искане до квесторите на КТБ, респективно до БНБ, за проверка на законосъобразността на анулирането им и да поиска изпълнението на валутните преводи на осн. чл.119, ал.3, т.1 ЗКИ. Обоснован е изводът на административния съд, че не са били налице условията за изпълнението на платежното нареждане. Основателно е приетото, че след като платежното нареждане за сумата в евро,не е въведено в системата TARGET 2, то не е било неотменимо към датата на анулирането на този валутен превод, т.е. по отношение на него чл.119, ал.3, т.1 ЗКИ не намира приложение. В противоречие с материалния закон е твърдението в касационната жалба, че приемането за изпълнение на платежното нареждане в евро е равностойно на приемане за сетълмент. Касаторът неправилно приравнява момента на получаване на платежното нареждане по смисъла на чл. 60, ал. 1 ЗПУПС (обн., в ДВ, бр. 23 от 27.03.2009 г., отменен) с момента на въвеждане на нареждане за превод в системата за сетълмент по смисъла на чл. 78д, ал. 3 от същия закон. Термините, употребени в чл. 60, ал. 1 ЗПУПС (отменен) са „платежно нареждане", „доставчик на платежни услуги“, „платец“. В чл. 3, ал. 1 ЗПУПС (отменен) са посочени доставчиците на платежните услуги, измежду които са и банките по смисъла на ЗКИ. Съгласно т. 19 от пар. 1 на Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗПУПС (отменен) „платежно нареждане“ е всяко нареждане от платеца или получателя към доставчика на платежни услуги, с което се разпорежда изпълнението на платежна операция. Съгласно т. 20 от пар. 1 на ДР на същия закон „платец" е всяко физическо или юридическо лице, което е титуляр на платежна сметка и разпорежда изпълнението на платежно нареждане по тази сметка, а когато липсва платежна сметка – физическо или юридическо лице, което дава платежно нареждане. В случая, моментът на получаване на платежното нареждане в евро е безспорно установен – 20.06.2014 г., когато същото е регистрирано в системата на КТБ АД. За разлика от чл. 60, ал. 1 ЗПУПС (отменен), чл. 78д, ал. 1 от същия закон използва термини като „нарежданията за превод“, „участник в система с окончателност на сетълмента“, „система с окончателност на сетълмента“, за които също се съдържат легални дефиниции в самия закон. Съгласно т. 12 от пар. 1 на ДР на ЗПУПС, „нареждане за превод“ е всяко нареждане на участник в система с окончателност на сетълмента да предостави на разположение на получателя парична сума чрез записване по сметките на кредитна институция, централна банка, централен съконтрагент или агент по сетълмента или всяко друго нареждане, водещо до поемане или изпълнение на задължение за плащане съгласно правилата на системата, както и нареждане на участник да прехвърли правото на собственост или лихвата върху ценна книга или ценни книжа чрез записване в регистър или по друг начин. Терминът „участник в система с окончателност на сетълмента“ се изяснява чрез разпоредбата на чл. 78в, ал. 1 ЗПУПС (отменен), която сочи възможните участници. Терминът „система с окончателност на сетълмента“ е изяснен с разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 ЗПУПС (отменен). Платежните нареждания могат да бъдат отменени, докато не бъдат въведени в TARGET 2 BNB, а и няма формирано и излъчено SWIFT съобщение. След като липсват данни за изпращане на нареждане за превод от КТБ АД към платежната система TARGET 2, съответно искане/заявка за сетълмент за процесното платежно нареждане в евро преди началната дата на неплатежоспособността на КТБ АД – 20.06.2014 г. (Решение № 1443/03.07.2015 г. по търг. дело № 2216/2015 г. на Софийския апелативен съд), не може да се приложи правилото за неотменимост на сетълмента, респективно за неотменимост на платежните нареждания. Правилно АССГ е приложил и правото на ЕС. Действително, с решение от 17 януари 2019 г. по адм.д. C-639/17 СЕС е приел, че платежно нареждане като разглежданото в главното производство, издадено от титуляр на обикновена разплащателна сметка до кредитна институция относно прехвърляне на средства към друга кредитна институция, не попада в обхвата на понятието „нареждане за превод“ по смисъла на Директива 98/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 1998 година относно окончателността на сетълмента в платежните системи и в системите за сетълмент на ценни книжа, изменена с Директива 2009/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г., и следователно в нейното приложно поле. При това в главното производство, по повод на което е отправено запитването до Съда на ЕС става въпрос за нареждане, въведено във вътрешната система за сетълмент на банката и средствата са дебитирани по разплащателната сметка на клиента и вписани по посредническа сметка на банката за целите на прехвърлянето, тоест преводът е „тръгнал“. Нареждането за превод обаче не е приключено, тъй като няколко часа по-късно Комисия за финансовите и капиталовите пазари на Латвия е наложила на банката забрана за извършване на всякакви операции за суми над 100000 EUR, а впоследствие посочената банка е обявена в несъстоятелност. Но дори и в тази ситуация Съдът на ЕС е счел, че Директива 98/26/ЕО не е приложима по отношение на разглежданото в главното производство платежно нареждане. Следователно и по аргумент на по силното основание, тя не е приложима и по отношение на процесното платежно нареждане. По изложените съображения подадената касационна жалба е неоснователна, а обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото на касационния жалбоподател не се следват разноски. Неоснователна е и частната жалба на БНБ. С обжалваното определение Административен съд - София-град е отхвърлил искането на БНБ за допълване на решението по делото в частта за разноските. Заявеното искане за присъждане на разноски за адвокатски хонорар в полза на БНБ е неоснователно поради неприложимост на общата уредба на отговорността за разноски, съдържаща се в чл. 78 ГПК и чл. 143 АПК. Разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ (в редакцията съгласно изм. и доп., публ. ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.) е неприложима в конкретния случай, тъй като съгласно § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ, този закон се прилага за предявени искови молби, подадени след влизането му в сила, а исковата молба е подадена преди това - на 18.06.2019г. Приложимата правна уредба - чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ (в относимата редакция към тази дата) не предвижда ищецът да дължи на ответника заплащане на разноски и възнаграждение за процесуално представителство, дори при отхвърляне на иска, поради което правилно съдът е приел, че не е налице основание на БНБ да бъде присъдена претендираната сума за процесуално представителство. Изцяло се споделят подробно изложените от АССГ мотиви по приложението на правото на ЕС и съдебната практика на ЕСПЧ в тази връзка. С оглед гореизложеното и, съобразявайки се с трайната практика на ВАС, трето отделение, по въпроса за разноските по чл. 10 ЗОДОВ до изменението на този текст, настоящият съдебен състав на ВАС намира, че АССГ правилно е отхвърлил искането на БНБ за допълване на решението в частта за разноските, поради и което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.По същата причина на БНБ не се дължи адвокатско възнаграждение и за касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК и чл. 248 ГПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия