Определение № 2986 от 13.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2081/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. С. С. срещу Разпореждане № 50005/19.04.2024 г., постановено по ч. гр. дело № 1830/2018 г. по описа на ВКС, Трето ГО, с което са върнати заявления с вх. № 504493/23.11.2023 г. и вх. № 504492/23.11.2023 г. по описа на ВКС. В частната жалба се подържа, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното - частната жалба е подадена в срок срещу преграждащо разпореждане, което подлежи на обжалване, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С О пределение № 233/01.06.2018 г., постановено по ч. гр. дело № 1830/2018 г. по описа на ВКС, образувано по частна касационна жалба на адв. В. С. С., особен представител на М. И. Б., не е допуснато касационно обжалване на въззивно определение № 6492/20.03.2018 г. по в. ч. гр. д. № 2985/2018 г. по описа на СГС, с което е потвърдено разпореждане № 226808/29.09.2017 г. по гр. д. № 6404/2016 г. на СРС, с което въззивна жалба с вх. № 5116580/01.08.2017 г. е върната като просрочена. Със заявление от 14.06.2023 г. адв. В. С. С. е поискала съдът да постанови тълкуване на О пределение № 233/01.06.2018 г. по ч. гр. дело № 1830/2018 г. по описа на ВКС, да го допълни, като й присъди адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС, и се произнесе по въпроси, извън тези, формулирани в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК. С Определение № 315/05.10.2018 г. по ч. гр. дело № 1830/2018 г. по описа на ВКС съдът е допълнил това определение, като е осъдил ищцата О. П. Б. да плати на адвокат В. С. С. от САК адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева. В останалата част молбата по чл. 250 ГПК, както и молбата по чл. 251 ГПК, са отхвърлени. Със заявление с вх. № 504493/23.11.2023 г. и вх. № 504492/23.11.2023 г. по описа на ВКС адв. В. С. С. е поискала отново съдът да постанови тълкуване на О пределение № 233/01.06.2018 г. по ч. гр. дело № 1830/2018 г. по описа на ВКС, да го допълни, като й присъди адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС, и се произнесе по въпроси, извън тези, формулирани в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК. Приемайки, че по отправеното искане вече се е произнесъл с Определение № 315/05.10.2018 г. по ч. гр. дело № 1830/2018 г. по описа на ВКС, съдът е върнал като недопустими заявление с вх. № 504493/23.11.2023 г. и вх. № 504492/23.11.2023 г. по описа на ВКС, мотивирайки се допълнително, че по искането за допълване на определението срокът по чл. 250, ал. 1 ГПК е изтекъл преди няколко години. Обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено. Разпоредбата на чл. 2 ГПК задължава съда да разгледа и разреши всяка отправена до него молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, като предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните, израз на диспозитивното начало в гражданския процес. В случая по всички отправени искания в заявленията от 23.11. 2023 г., подадени от адв. В. С. С., състав на ВКС, III ГО, се е произнесъл по реда на чл. 248, 250 и 251 ГПК с Определение № 315/05.10.2018 г. по ч. гр. дело № 1830/2018 г. по описа на ВКС, постановено по молби, напълно идентични с исканията, обективирани в заявленията от 23.11.2023 година. Ето защо, след като е констатирал, че е изпълнил произтичащите от чл. 2 ГПК и чл. 7 ГПК задължения - да разгледа отправените до него молби (заявления) и да извърши служебно необходимите действия по движението и приключването на образуваното по повод на тях производство, съдът правилно е върнал като недопустими заявление с вх. № 504493/23.11.2023 г. и вх. № 504492/23.11.2023 г. по описа на ВКС. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,