Определение № 229 от 09.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1963/2016 г.

Производство по чл. 282, ал. 2 от ГПК. Образувано е по молба на [фирма] - [населено място] за спиране изпълнението на решение № 954/17.02.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 715/2015 г. на Благоевградския окръжен съд, – в частта, с която, при постановено частично потвърждаване на решение № 5272/06.07.2015 г. по гр. дело № 891/2015 г. на Благоевградския районен съд, дружеството-молител е осъдено да заплати на М. С. Й. сумата 3 072 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ. Срещу постановеното въззивно решение, молителят е подал касационна жалба с вх. № 10774, която е в процес на администриране от въззивния съд. С молбата за спиране е представена и вносна бележка от 21.04.2016 г., удостоверяваща внесено по сметка на ВКС, надлежно обезпечение по смисъла на чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК, а именно – паричната сума 3 072 лв., като постъпването на сумата по сметка на ВКС е удостоверено и писмено от счетоводител при ВКС на 05.05.2016 г. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че са налице предпоставките по чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК за исканото спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение – в частта му, с която дружеството-молител е осъдено да заплати на М. С. Й. сумата 3 072 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение