Определение № 4233 от 26.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 235/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. В. А., С. Х. В. и Р. Х. А. против определение № 430 от 20.10.2023 г., постановено по въззивно гр.д. № 118 по описа за 2023 г. на Кърджалийския окръжен съд, в частта с която е оставена без уважение молбата им по чл. 248, ал. 1 ГПК за допълване в частта за разноските за въззивната инстанция на решение № 115 от 18.07.2023 г., постановено по същото дело, за разликата над присъдените 3 000 лв. за всяка от тях до пълния претендиран размер от общо 21 000 лв. Частните жалбоподателки излагат доводи за неправилност и необоснованост на постановеното определение, поради което молят да бъде отменено, като вместо това бъде постановено друго определение, с което ответникът „ВиК“ ООД да бъде осъден да и им заплати разноски в общ размер от 21 000 лв. без ДДС. Представят изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване и цитират съдебна практика. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, след преценка на данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в срок срещу определение на въззивен съд за изменение на въззивно решение в частта за разноските, поради което подлежи на разглеждане по реда на чл.274, ал.2 от ГПК, а не по реда на чл.274, ал.3 от ГПК, съгласно приетото в т. 24 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Частните жалбоподателки - ищци в първоинстанционното производство, в качеството си на наследници на Х. А. А., (починал на 12.05.2020 г. по време и по повод на работа като „водопроводчик“ при „ВиК“ ООД [населено място] в [населено място]), са предявили против „ВиК“ ООД искове с правно основание чл.200 от КТ, за заплащане на обезщетения в размер от 400 000 лв. на всяка от тях, за причинените им неимуществени вреди вследствие на настъпилата трудова злополука, причинила смъртта на А., както и искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД. С решение № 190 от 05.06.2022 г. по гр. д. № 94/2022 г. на Кърджалийския районен съд исковете са били частично уважени както следва: искът на Н. В. А. за сумата от 95 076,92 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.05.2020 г. до окончателното й изплащане; исковете на С. Х. В. и Р. Х. А. за сумата от 75 076.92 лв. на всяка от тях, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.05.2020 г. до окончателното им изплащане. Исковете до пълния предявен размер от 400 000 лв. на всяка от ищците са били отхвърлени. Производството пред Кърджалийския окръжен съд било образувано по въззивни жалби срещу първоинстанционното решение и на двете страни, като съдът приел, че същите са неоснователни и с влязло в сила решение № 115 от 18.07.2023 г. по в.гр.д. № 118 по описа за 2023 г. на Кърджалийския окръжен съд потвърдил обжалваното решение. При този изход на спора съдът посочил, че разноските за въззивната инстанция следва да останат за всяка от страните така, както са сторени. Н. А., С. В. и Р. А. са подали молба по чл. 248 ГПК за допълване на въззивното решение в частта за разноските, като „ВиК“ ООД бъде осъдено да им заплати направените от тях разноски за въззивната инстанция в общ размер от 21 000 лв. С обжалваното определение съдът намерил молбата за частично основателна, тъй като молителките представили писмен отговор на въззивната жалба на „ВиК“ ООД, в който било направено искане за присъждане на разноски във връзка с изготвянето му. Към него са приложили и три броя договори за правна помощ, сключени между упълномощения адвокат и всяка от тях с предмет "защита и процесуално представителство пред КОС в производството, образувано по повод подадена от „ВиК“ ООД въззивна жалба срещу решение по гр.д. № 94/22 г. на КРС, в качеството на ответници по въззивната жалба“. Във всеки от договорите е било уговорено възнаграждение в размер от по 3 000 лв., като било посочено, че сумите са платени в брой. Молбата била оставена без уважение в останалата част за размера над 9 000 лв. до 21 000 лв., тъй като съдът е приел, че разноски за въззивното производство се дължат само на основание отхвърлената жалба на дружеството, но не и във връзка с депозираната от тях въззивна жалба и частна касационна жалба. Така постановеното определение от Кърджалийския окръжен съд е правилно. Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Затова разпоредбата на чл. 78 ГПК се прилага съответно, с оглед изхода от спора в съответната инстанция. Във въззивното производство съдът може да намери жалбата за основателна, за частично основателна или за неоснователна. Ако въззивната жалба е изцяло основателна, право на разноските по делото има въззивникът, но ако е изцяло неоснователна, право на разноски във въззивното производство има само въззиваемият. В конкретния случай въззивната жалба на Н. А., С. В. и Р. А. съдът е намерил за изцяло неоснователна. Следователно те нямат право на разноските, направени в качеството им на жалбоподатели, в размер от 5 000 лв. за всяка от тях, съгласно представени договори за правна помощ и списък по чл. 80 от ГПК. Същите нямат право и на претендираните разноски в размер от по 6 000 лв. за всяка от жалбоподателките, сторени във връзка с ч.гр.д. № 1181/2023 г. по описа на ВКС, III ГО, тъй като то е образувано по частна касационна жалба на Н. А., С. В. и Р. А. против въззивно определение за оставяне без уважение тяхна частна жалба срещу първоинстанционно определение, с което е отказано изменение реда на чл.248 от ГПК на постановеното съдебно решение. Съгласно трайно установената съдебна практика разноски, направени в производството по чл. 248 ГПК не се присъждат. По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното определение трябва да бъде потвърдено. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение