Определение № 4255 от 20.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9821/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба с вх. № 5955/26.02.2026г. на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, в което е направено искане за изменение на Решение № 1478 от 10.02.2026г. по к.адм.д. № 9821/2025г. по описа на ВАС в частта за разноските. Постъпили са още 2 бр. искания с идентичен предмет от другите двама касатори по делото – „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД и Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР). С решението, чието изменение се иска, касаторите са осъдени да заплатят солидарно на „К и К - 2011" ООД сумата от 1 022,58 евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение. Исканията са обосновани с аргументи за прекомерност на адвокатското възнаграждение, предвид липсата на материален интерес и на правна или фактическа сложност на делото. Излагат възражения за непроизнасяне от съда по възраженията им в хода на делото за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Ответната страна - „К и К - 2011" ООД чрез процесуален представител в писмен отговор изразява становище за неоснователност на исканията. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира исканията за допустими като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. Разгледани по същество, исканията са неоснователни по следните съображения: Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). Възнаграждението на адвоката се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив, обоснован и да съответства на достойнството на адвокатската професия При липса на писмен договор възнаграждението се определя от адвокатския съвет съобразно критериите, предвидени в Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. При съобразяване на тълкуването дадено според Решение на СЕС от 25 януари 2024г. по дело С-438/22г. съдът не е обвързан от определените в Наредба №1/2004 г. размери на възнагражденията за адвокатска работа, а следва да извърши преценка на вида, количеството и сложността на конкретно извършената от адвокатска работа във връзка с предоставената правна защита. От това тълкуване следва, че съдът може да присъди по-висок размер от определения в Наредба №1/2004г. като този размер следва да бъде справедлив и обоснован. Не се споделя тезата на молителите, че разглежданият спор се отличава с липса на правна и фактическа сложност. Напротив, спорът обхваща и специфична техническа материя и терминология, поради което за изясняване на релевантните факти, включително относно границата на собственост и точката на присъединяване на производителя към електроразпределителната мрежа, пред първоинстанционния съд е ангажирано вещо лице. Това обуславя повишена степен на фактическа и правна сложност на делото. Неоснователни са и възраженията на молителите относно прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение с довод, че при наличие на трима жалбоподатели е налице защита по един и същ казус, без да е положен троен труд. От данните по делото се установява, че процесуалният представител е осъществил защита по всяка една от подадените касационни жалби, като е ангажирал съответни доводи и становища по всяка от тях. Независимо че пред касационната инстанция е проведено едно открито съдебно заседание, защитата е реализирана във възможно най-пълен обем, включително чрез изготвяне на писмени бележки и осъществяване на процесуално представителство в съдебното заседание. Съдът намира също, че направените разноски са доказани по основание и размер, с оглед надлежно представените по делото договор за правна помощ, фактура и платежно нареждане. След извършена преценка на съда се установява, че присъдените разноски не са в необичайно висок размер, с оглед фактическата и правна сложност на делото, поради което настоящият състав намира, че разноските за адвокатско възнаграждение по представения от „К и К - 2011" ООД списък по чл. 80 ГПК са дължими в пълния им доказан размер, без начислено ДДС. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице основания за изменение на Решение № 1478 от 10.02.2026г. по к. адм. д. № 9821/2025г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение в частта му за разноските. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение