Определение № 75 от 21.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 932/2013 г.

Настоящето производство е образувано на основание чл. 43, т. 3 от НПК по повод разпореждане № 974 от 25.04.2013 г. на Пловдивския окръжен съд по в. н. ч. х. д. № 215/2013 г. с искане за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да разгледа делото. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура е изразил становище, че съгласно разпоредбата на чл. 43, т. 3 НПК искането следва да бъде уважено. Върховният касационен съд счита искането за ОСНОВАТЕЛНО. Съдиите от Пловдивския окръжен съд, сезиран с жалба срещу присъдата на Пловдивския районен съд по н. ч. х. д. № 1601/2012 г., на основание чл. 29, ал. 2 НПК са си направили отвод с основния мотив да бъдат избегнати всякакви съмнения за предубеденост, поради което е станало невъзможно компетентният съд да образува състав. Посоченото обстоятелство покрива хипотезата на чл. 43, т. 3 НПК за определяне на друг, еднакъв по степен съд. Върховният касационен съд, отчитайки принципното изискване за процесуална икономия и в съответствие с данните по делото намира, че същото следва да бъде възложено за разглеждане на Софийския окръжен съд. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 43, т. 3 НПК