Решение № 81 от 3.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 1591/2014 г.

Решение № 81 от 3.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 1591/2014 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]- [населено място] срещу решение № 42/21.12.2013 по т. д. № 2926/2012 на Софийски апелативен съд, ТО, с което е отменено първоинстанционното решение, постановено на 09.05.2012 г. по т. д. № 147/2012 г. на ОС-Благоевград и е постановил ново, с което е отхвърлен искът на касатора срещу М. С. Р. като [фирма]-с. Г., обл. Б. за заплащане на сумата от 46 675,79 лева-стойност на авансово заплатена, но недоставена дървесина по договор за покупко-продажба. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът по касационната жалба не изразява становище по нея. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл. 290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните е налице договор за покупко-продажба на дървесина, по който ищецът като купувач е заплатил авансово процесната сума на ответника срещу задължението на последния да му достави стоката, което безспорно не е изпълнено. Процесната сума от 46 675,79 лева е платена на 22.05.2008 г. с платежно нареждане от тази дата и ответната страна е издала фактура № 115/30.05.2008 г. С писмо изх. № 003 от 23.02.2009 г. ответникът е уведомен за развалянето на договора от страна на ищеца и поканен да върне авансово платената цена на недоставената стока. Според решаващия спора съдебен състав, въпреки така установените факти, искът за връщане на цената се явява неоснователен, тъй като договорът не е бил надлежно развален по правилото на чл. 87, ал. 1 предл. 3 ЗЗД: от приетите по делото доказателства не се установява по безсъмнен начин, дали изобщо волеизявлението за разваляне е достигнало до насрещната страна, както и длъжникът да е бил поканен от кредитора да изпълни задължението си за доставка в даден от последния подходящ срок за това. Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода по спора правен въпрос: за възможността един двустранен договор да се развали с връчване на препис от исковата молба /ИМ/ на противната страна и дали в този случай трябва да бъде даден и подходящ срок на длъжника за изпълнение на неговото задължение, поради противоречие с решение на ВКС постановено по реда на чл. 290 ГПК, което е основание за допускане до касация, съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В действителност обжалваното решение е в противоречие със задължителна практика на ВКС: Р № 37/22.03.2011 г. по гр. д. № 920/2009 г. на Четвърто г. о., в което е прието, че с ИМ може да е развали всеки двустранен договор, независимо от това, дали с последната е определен подходящ срок за изпълнение, не е посочен изобщо срок за това или посоченият е недостатъчен. Във всички случаи договорът се счита развален с ИМ, ако длъжникът не изпълни в хода на съдебното производство до изтичането на обективно подходящия с оглед конкретните обстоятелства срок. Настоящият съдебен състав споделя напълно така изразеното становище от друг състав на ВКС изразено в посоченото решение, постановено по чл. 290 ГПК, с оглед на което и счита, че последиците на развалянето на процесния договор за доставка на борова дървесина, сключен през 2008 г. и неизпълнен, както до получаването от ответника на препис от ИМ-28.07.2011 г., така и след това до даване ход на устните състезания във възивната инстанция-23.10.2013 г., са настъпили, с оглед приложението на разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД и чл. 88, ал. 1 ЗЗД, поради което и авансово платената цена на недоставената стока подлежи на връщане на продавача като явяваща се платена на отпаднало основание-развален договор за доставка, поради виновното неизпълнение на задължението на продавача да предаде стоката на купувача: чл. 55, ал. 1, предл. трето във връзка с чл. 88, ал. 1 ЗЗД. По отношение на разноските: С оглед резултата по касационната жалба в полза на касатора следва да се присъдят и установените като направени разноски пред ВКС под формата на адв. възнаграждение в размер на 2000 лева, и 933,52 лева-общо внесена държавна такса по касационната жалба, съгласно представените платежни документи и списък о чл. 80 ГПК. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение