Решение № 3809 от 06.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 692/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Заместник кмет на Община Севлиево, чрез адв. Шопов, против Решение №1473/05.11.2025г., постановено по административно дело №150/2025г. по описа на Административен съд – Габрово, с което по жалба на Г. К. Н. е отменена негова Заповед № 636/12.06.2024 г., нареждаща премахване на незаконен строеж. Излагат се доводи за неправилност на съдебното решение поради необоснованост, нарушение на процесуалния закон, противоречие с материалния закон и неизпълнение на задължителните указания, дадени от състав на ВАС по адм. дело №3141/2025г., поради което се иска неговата отмяна, ведно със съответните последици. В съдебно заседание, чрез адв. Янков, поддържа касационната жалба и претендира разноските за двете съдебни инстанции. Ответникът - Г. К. Н., чрез адв. Байков, в писмен отговор, взема становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноските направени във всички съдебни производства по оспорването на процесната заповед, като представя и списък за тях. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Със Заповед № 636/12.06.2024 г. на Заместник кмет на Община Севлиево, е наредено премахването на констатиран незаконен строеж от „шеста категория“, изпълнен без разрешение за строеж и представляващ „Стопанска постройка“ с размери 9,50 м. на 4,90 м. и височина 2,20 м., находяща се в безпарцелно озеленяване на запад от [УПИ], кв. 8 по плана на [населено място]. Първоинстанционният съд е разгледал спора като втора първа инстанция, след като решението на първия съдебен състав на същия съд, е било отменено с Решение №4668/07.05.2025г. по адм. дело №3141/2025г. на ВАС. В изпълнение на задължителните указания, дадени с това касационно решение, чрез събиране и анализ на относимите за спора доказателства, включително и чрез приета съдебно-техническа експертиза, изяснил напълно фактическата обстановка по делото и въз основа на нея извел съобразени със закона правни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция. За да отмени процесната заповед, съдът е направил обоснован извод, че тя е издадена в нарушение на материалния закон, тъй като разпоредения за премахване незаконен строеж се явява търпим по смисъла на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ. Установено е, че имотът на оспорващия попада в границите на населеното място съгласно действащия ПУП от 1969г., както и съгласно предходните регулационни планове. Стопанската постройка е отразена и в кадастралната основа на [населено място] към 1969г., тоест към този момент е била изградена. На следващо място е установено, че постройката е с височина и местоположение, което съответства както на тогава действащите строителни правила и норми, така и на сега действащите по ЗУТ. Тя е с височина под 5 м., не е разположена на уличната регулационна линия, отстои от страничните регулационни линии на повече от 3 м., а площта й е под 50 кв.м. при площ на имота, в който е построена от 4300 кв.м. При тези фактически установявания, съдът аргументирано е направил извод, че по отношение на процесния строеж са налице и трите кумулативни условия на нормата на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ, за да се приеме за търпим и неподлежащ на премахване - изграден е без строителни книжа до 7 април 1987 г., допустим е по действащия подробен градоустройствен план и съгласно правилата и нормативите, действали по време на извършването му и съгласно ЗУТ. С оглед горното, неоснователни са наведените от касатора доводи за неговата неправилност, както и за неизпълнение указанията, дадени в съдебното решение на касационната инстанция. Обжалваното съдебно решение е постановено при правилно приложение на закона и е обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответника по касационната жалба Г. К. Н. се дължат сторените от него разноски за заплатен адвокатски хонорар в настоящото касационно производство в доказан размер от 1000 /хиляда/ евро. Искането на същия за заплащане и на разноските, направени във всички предходни съдебни производства, във връзка с оспорването на процесната заповед, и посочени в списъка на разноските, е неснователно, тъй като те вече са му били присъдени с диспозитива на съдебното решение, предмет на настоящото касационно производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,