Определение № 5168 от 27.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4148/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Екотур ЧМ“ ООД срещу разпореждане № 157 от 07.07.2026 г. по ч. гр. дело № 1941/2026 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, с което е върната като недопустима частна касационна жалба на касатора с вх. № 12596 от 15.06.2026 г. срещу определение № 3164 от 12.06.2026 г. по същото дело, постановено в производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, с което е потвърдено разпореждане № 206 от 09.03.2026 г. по ч. гр. д. № 57/2026 г. на Окръжен съд – Смолян, с което е върната като недопустима подадена от „Екотур ЧМ“ ООД частна жалба с вх. № 1212 от 06.03.2026 г. срещу определение № 71 от 13.03.2026 г. по гр.д. № 267/2024 г. на Районен съд – Чепеларе, в частта, в която е оставено без уважение искане по чл. 219 ГПК за привличане на трети лица – помагачи по делото. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно. Твърди, че частната касационна жалба е върната от едноличен съдебен състав, вместо да бъде изпратена на друг състав на Върховния касационен съд за произнасяне по допустимостта ѝ. Поддържа също, че частната жалба срещу горепосоченото разпореждане на Окръжен съд – Смолян е следвало да бъде изпратена по компетентност на Апелативен съд – Пловдив, а не да бъде разглеждана от състав на ВКС. Твърди отделно от това, че не са разгледани по същество оплакванията му относно привличането на държавата и общината като трети лица – помагачи. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено, като се укаже на ВКС в тричленен състав да администрира частната касационна жалба. Евентуално, моли да бъдат отменени и горепосочените определение № 3164/12.06.2026 г. и разпореждане № 206/09.03.2026 г. на Окръжен съд – Смолян. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и е насочена срещу преграждащо разпореждане на Върховния касационен съд, с което е върната частна касационна жалба, подлежащо на обжалване пред друг състав на същия съд на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Поради това тя е допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното разпореждане, съдията-докладчик по делото е приел, че определение № 3164 от 12.06.2026 г. ч. гр. дело № 1941/2026 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение е постановено в производство по чл. 274, ал. 2 ГПК и с него е потвърдено преграждащо разпореждане на въззивен съд. Съдията-докладчик се е позовал на ТР № 2/2018 г. от 23.06.2022 г. по тълк. д. № 2/2018 г., съгласно което разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ГПК предвижда контрол от само една инстанция върху определенията, постановени за първи път от окръжен или апелативен съд като въззивна инстанция, както и от ВКС, при което е счел, че определението не подлежи на обжалване. Намерил е, че обстоятелството, че частната жалба е разгледана от тричленен състав на Върховния касационен съд, вместо от апелативния съд, не обуславя извод за обжалваемост на постановеното определение. Настоящият съдебен състав на ВКС, намира следното: Производството по ч. гр. дело № 1941/2026 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение е образувано по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК и има за предмет - разпореждане, постановено за първи път от окръжния съд като въззивна инстанция, с което е върната подадена от дружеството-касатор частна жалба. Според задължителните разрешения, дадени в Тълкувателно решение № 2/23.06.2022 г. по тълк. д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС, определение на апелативен съд, постановено по чл. 274, ал. 2, пр. 2 ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд, действащ като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване. Даденото разрешение не се отнася до разпореждането на окръжен съд за връщане на касационна жалба, за връщане на частна касационна жалба и за връщане на частна жалба против свое определение по чл. 274, ал. 1, предл. 1 ГПК. Това е така, защото, както е прието в Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК, тези разпореждания са действие по администриране на касационната жалба, респективно частната касационна жалба, които действия не се извършват от окръжния съд в качеството на въззивна инстанция. От изложеното следва, че с произнасянето на тричленния състав на ВКС инстанционният контрол е изчерпан, независимо от това, че по-горестоящият съд е иззел правомощията по произнасяне на апелативния съд. В този контекст, в обжалваното разпореждане правилно е съобразено, че за обжалваемостта на съдебния акт е без значение съдът, осъществил функциите по контрол – оправомощеният апелативен съд или горестоящият му - Върховен касационен съд. Разглеждането на частната жалба от съд, различен от компетентния по степен, не създава допълнителна инстанция на обжалване. Неоснователен е и доводът за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в това, че връщането на частната касационна жалба е извършено с разпореждане на съдията-докладчик, еднолично, вместо частната жалба да е изпратена на друг състав на ВКС. След постъпването на частна жалба с вх. № 12596 от 15.06.2026 г. са били дължими и са извършвани единствено действия по нейното администриране, които според задължителната практика, обективирана в т. 10 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, се извършват еднолично, като при преценка, че частната жалба подлежи на връщане, този резултат се постановява от съдията-докладчик с разпореждане. Контролът върху тази преценка е осигурен именно чрез настоящото производство пред друг състав на Върховния касационен съд. Поради това правото на жалбоподателя на защита не е накърнено. Доводите на жалбоподателя, отнасящи се до правилността на определение № 3164 от 12.06.2026 г. по ч. гр. дело № 1941/2026 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, което не е предмет на обжалване по настоящата частна жалба, не подлежат на обсъждане в това производство. Същото важи и за оплакванията относно необходимостта от привличане на държавата и общината като трети лица – помагачи в исковото производство. Съобразно гореизложеното, атакуваното разпореждане е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, съставът на Първо гражданско отделение