Определение № 8878 от 26.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9165/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Л. П. И., чрез адв. Е. Христова като процесуален представител, против определение № 1207 от 20.06.2025 г. по адм. дело № 243/2025 г. по описа на Административен съд – Сливен, с което е оставена без разглеждане подадената от оспорващата жалба срещу заповед № РД 15-2236/14.11.2024 г. на кмета на община Сливен и производството по делото е прекратено. Поддържа се, че съдебният акт е неправилен, тъй като в случая призоваването на заинтересованите страни е следвало да се извърши по реда на чл.18а, ал.8 АПК, поради което не са били налице предпоставките по чл.137, ал.6 АПК за назначаване на особен представител на същите и образуваното съдебно производство е било редовно. Прави се искане за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявената жалба. Ответниците – кметът на община Сливен, Н. Г. К., М. Т. К., Н. Т. Т., С. М. К., С. П. З., Н. С. П., М. С. П. и Д. С. П., не са изразили становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото, констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от страна, за която определението е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Изводът на административния съд, че е налице основанието по чл. 158, ал. 3 АПК за прекратяване на съдебното производство, е законосъобразен. С разпореждане № 999 от 27.05.2025 г., постановено по делото, образувано по жалба на Л. П. И. срещу заповед № РД 15-2236/14.11.2024 г. на кмета на община Сливен, е установено, че заинтересованите страни М. Т. К., Н. Т. Т. и С. М. К. са призовани за насроченото съдебно заседание по реда на чл. 137, ал. 6 вр. с чл.18а, ал.9 и ал.10 от АПК чрез залепване на уведомление и поставяне на таблото за съобщения в сградата на съда, от което следва задължението за назначаване на особен представител на същите, който да осъществи защитата им в процеса. При горните обстоятелства съдът е дал указания на жалбоподателката да внесе сумата в размер на 1250,00лв. - възнаграждение за особен представител и да представи документа, удостоверяващ извършеното плащане, като е определил 7-дневен срок за изпълнение. В отговор на постъпила молба от пълномощника на оспорващата с възражения срещу реда за призоваване на заинтересованите страни, респ. срещу задължението за назначаване на особен представител, съдът с разпореждане № 1071 от 06.06.2025 г. е приел изложените доводи за неоснователни и повторно е дал указания до жалбоподателката за внасяне на възнаграждение в размер на 1250,00лв. в срок от 7-дни, ведно в предупреждение за последиците от неизпълнението на горните указания. Безспорно е, че така определената сума не е внесена нито в първоначално указания 7-дневен срок, нито в предоставения нов 7-дневен срок. При изложените фактически обстоятелства е постановено оспореното пред настоящата инстанция определение, с което на осн. чл.158, ал.3 АПК подадената от оспорващата жалба срещу заповед № РД 15-2236/14.11.2024 г. на кмета на община Сливен е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. За да постанови горния резултат съдът е приел, че неизпълнението от страна на жалбоподателката на задължението за внасяне на възнаграждение за особен представител води до невъзможност за по-нататъшно развитие на производството, тъй като призованите по реда на чл. 137, ал. 6 АПК заинтересовани страни, задължително участват в процеса чрез нарочно назначен особен представител. Сочи се, че предварителното внасяне на определеното от съда възнаграждение за особен представител е условие за редовността на подадената жалба, а невнасянето му определя съдебното производство за нередовно и е пречка за извършване на последващи процесуални действия, поради невъзможността за надлежно призоваване и участие в производството на призованите по реда на чл.137, ал.6 вр. с чл.18а, ал.9 АПК страни. Съдът е отрекъл приложимостта на реда за призоваване по чл.18а, ал.8 АПК в съдебното производство като е обсъждал правата, предоставени от заинтересованите лица с приложените по преписката пълномощни, ограничени само до представителство във връзка с извършване на прехвърлителни сделки. Оспореното определение е правилно. Настоящият състав на касационната инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че неизпълнението от страна на жалбоподателката на задължението за внасяне на възнаграждение за особен представител прави невъзможно назначаването му и препятства участието на заинтересованите лица в производството по делото, което производство по тази причина не би могло да се развие и следва да се прекрати. Горното съответства на приетото в Тълкувателно решение № 6 от 01.11.2013 г. на Върховния касационен съд по тълк. дело № 6/2012 г., от мотивите в което следва, че дължимото възнаграждение за особен представител трябва да бъде внесено авансово от жалбоподателя, а може да бъде възмездено като разноски при определен изход на спора. Макар внасянето на възнаграждение за особен представител да не е сред изискванията за редовност на жалбата, посочени в чл.150 и чл.151 АПК, доколкото невнасянето му препятства движението на делото, е налице основание за прилагане последиците по чл.158, ал.3 АПК при нередовна жалба. Изложените в посочения смисъл съображения на административния съд са обосновани и законосъобразни, а оспореното определение е правилно и следва да се остави в сила. Неоснователни са възраженията в частната жалба срещу реда за призоваване на трите заинтересовани лица по чл.18а, ал.9 АПК вр. с чл.137, ал.6 АПК с твърдения, че приложим в случая е редът по чл.18а, ал.8 АПК, възприет от органа в административното производство предвид извършеното упълномощаване. Както правилно е приел съдът, от доказателствата по преписката и делото не се установят предпоставките за призоваване на заинтересованите страни по чл.18а, ал.8 АПК. Същите не са посочили адрес, на който да им бъдат изпращани съобщения, а на установените чрез справка по Наредба № 14/18.11.2009г., адреси – настоящ и постоянен, не са намерени поради трайното им пребиваване в чужбина, но без данни за адресите им там. От друга страна, видно от приложените пълномощни, предоставените от страните представителни права на пълномощника са ограничени само във връзка с провеждане на прехвърлителни сделки, т.е. не е учредено процесуално представителство и не е налице общ представител по см. на чл. 137, ал.4 АПК. При горните факти, надлежният ред за призоваване е по чл.137, ал.6 вр. с чл.18а, ал.9 АПК, приложен правилно от административния съд и изискващ назначаване на особен представител. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,