Определение № 132 от 25.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2801/2013 г.

Производството е по чл.307, ал.1 във връзка с чл.304 ГПК. Образувано е по молба на Д. К. Б. за отмяна на влязлото в сила Решение № 92/ 28.02.2013 г. по в.гр.д.№ 13/13 г. на Пазаджишкия окръжен съд. С това въззивно решение е отменено първоинстанционното Решение № 334/ 31.10.2012 г. по гр.д.№ 1382/11 г. на Велинградския районен съд, като е уважен предявеният от Б. И. Б. и Г. И. Б. против Г. Б. Б. и Я. Б. Е. иск за собственост с правна квалификация чл.108 ЗС- за установяване правото на собственост на ищците и осъждане на ответниците да им предадат владението на 30 кв.м., представляващи реална част от УПИ VІІ-* в кв.1141 по плана на [населено място], като е отхвърлен предявеният от ответниците насрещен иск за собственост за същия обект. Молителката твърди, че е съпруга на ответника Г. Б. Б. по силата на сключен през 1965 г. граждански брак между тях /към молбата е приложено копие от удостоверението за граждански брак/ и предметът на спора е тяхна съпружеска имуществена общност. На това основание заявява, че има качеството на обвързано от влязлото в сила съдебно решение трето лице по смисъла на чл.304 ГПК и моли за неговата отмяна. Молбата обективира и искане по чл.309, ал.1 във връзка с чл.282, ал.2, т.2 ГПК за спиране изпълнението на решението, чиято отмяна се претендира. Ответниците по молбата за отмяна- Б. И. Б. и Г. И. Б. са депозирали по реда на чл.306, ал.3 ГПК писмен отговор, с който заявяват, че същата е недопустима, тъй като молителката не е лице, спрямо което влязлото в сила решение има сила по смисъла на чл.304 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане на така подадената молба до разглеждане. Съгласно чл.304 ГПК право да иска отмяна на влязлото в сила съдебно решение има третото лице, по отношение на което решението има сила, макар и то да не е било страна в производството. Доколкото молителката твърди, че е съпруга на ответника, срещу когото е уважен иск за собственост за имот, придобит по време на брака им в режим на съпружеска имуществена общност, същата е процесуално легитимирана да иска отмяна на влязлото в сила съдебно решение като обвързан от него необходим другар, а извършването на проверка, дали предметът на спора може да бъде обект на такъв имуществен режим, следва да се извърши с решението по същество. Колкото до спазването на преклузивния 3-месечен срок за подаване на молбата, считано от узнаването /чл.305, ал.1, т.5 ГПК/, същият в случая очевидно е спазен, тъй като молбата за отмяна е подадена по-малко от 3 месеца след обявяване на решението. Предвид горепосочените съображения, подадената молба с правна квалификация чл.304 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение на Пазарджишкия окръжен съд следва да се допусне до разглеждане. Доколкото влязлото в сила съдебно решение в частта му, с която е уважен предявеният от Б. И. Б. и Г. И. Б. против съпруга на молителката осъдителен реивиндикационен иск, подлежи на изпълнение по смисъла на чл.404, т.1 ГПК, налице е правен интерес от исканото спиране на изпълнението- след представяне на обезпечение по чл.282, ал.2, т.2 ГПК в размер на обжалваемия интерес, т.е. на съответна част от цената на иска, заявена с исковата молба, определена съгласно чл.70, ал.1 във връзка с чл.69, ал.1, т.2 ГПК /ТР № 8/ 31.10.2012 г. по т.д.№ 8/12 г., ОСГК на ВКС/, а именно 30/744 от данъчната оценка на земята за УПИ VІІ-*, която е в размер на 18 748,80 лв., т.е. сумата 756 лв. Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение