Определение № 1185 от 03.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 670/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 вр. чл. 154а, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба на А. Н. И., чрез процесуален представител адв. Цонев, против определение № 5379 от 24.11.2025 г., постановено по адм. д. № 1111/2025 г. по описа на Административен съд (АС) – Пазарджик.

Частният жалбоподател излага съображения за неправилност на обжалваното определение. Твърди, че съдът не е следвало да спира делото, тъй като съгласно чл. 631 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) само съдът, който е отправил преюдициално запитване до СЕС е задължен да спре делото. Счита, че след като е повдигнат въпросът за нищожност на обжалвания акт, то спорът не попада в предмета на преюдициалното запитване. Иска обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски.

Ответникът - „Стик-кредит“АД не изразява становище по частната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното определение на основание чл. 154а, ал. 1, т. 8 АПК, АС-Пазарджик е спрял производството по делото до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-676/2025.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на А. Н. И. против отказ на „Стик - Кредит“ АД да уважи право на достъп по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 с искане за предоставяне на копия от документи, в които се съдържат нейни лични данни.

За да спре производството по делото, на основание чл. 154а, ал. 1, т. 8 АПК, първоинстанционният съд е посочил, че пред СЕС е образувано дело С-676/25 по отправено от Административен съд - Варна преюдициално запитване с определение № 11385/21.10.2025г. по адм. дело № 1643/2025г. по описа на същия съд, като отговорите по поставените в преюдициалното запитване въпроси, са пряко относими към разглеждания в производство правен спор.

Определението е правилно.

С определение № 11385 от 21.10.2025 г. по адм. дело № 1643/2025 г. Административен съд - Варна е отправил преюдициално запитване до Съда на Европейския, със следните въпроси:

1. Разпоредбите на член 8 от ХОПЕС, член 12, параграф 1 и параграф 5, член15, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/679, тълкувани във връзка със съображения 58, 60 – 63 от същия регламент и с решения на Съда на ЕС по дела C-487/21 и С-307/22, трябва ли да се разбират в смисъл, че в контекста на приключили отношения между заемодател и заемател по договор за паричен заем, правото на субекта на данните да получи копие от личните данни, които са предмет на обработване под формата на съхранение (архивиране) за срока и целите за прилагане на мерките срещу изпирането на пари, предполага задължение на администратора при всяко искане да предоставя и пълно копие от договора за заем, във връзка с който е дадено съгласието за обработване на данните?

2. Правото на преносимост по чл. 20, параграф 1 от ОРЗД следва ли да се тълкува в смисъл, че включва и правото на субекта да получи пълно хартиено копие от договорите за заем, при сключването на които е предоставял свои лични данни, при положение че договорите са приключени и събраните/обработени въз основа на тях данни се съхраняват от администратора единствено за целите и срока за прилагане на мерките срещу изпирането на пари?

3. Как принципите на прозрачност, минималност и точност по член 5, параграф 1, букви а), в) и г) от ОРЗД, и правата по член 15, параграфи 1 и 3, и по член 20, параграф 1 ОРЗД — на достъп и преносимост на личните данни, които са в процес на обработка от вида съхранение (архивиране) за целите и срока за прилагане на мерките срещу изпирането на пари — се отнасят към задължението на администратора да предостави на субекта освен копие на данните, и пълно копие от договора за заем, при условие че: 1. същият е сключен след профилиране на субекта чрез алгоритми за машинно обучение и 2. администраторът доказва, че субектът вече разполага с него?

4. В случай че задължението за предоставяне на пълно копие на договора за заем не е абсолютно (не се предполага), данните се обработват само под формата на съхранение (архивиране) за целите и срока за прилагане на мерките срещу изпирането на пари, и субектът на данни твърди, че без пълното копие на договора не може да разбере контекста и въздействието от обработването, при какви обективни критерии и условия националният съд следва да извърши преценка дали администраторът има задължение да предостави пълно копие на договор за заем?

5. В обхвата на защитата по член 79 от ОРЗД и член 8 от ХОПЕС, преценката на администратора — че договорът за заем има клаузи, които остават извън обхвата на правото по член 15, параграфи 1 и 3, както и че искането е прекомерно и повтарящо се, подлежи ли на съдебен контрол и по какви обективни критерии/условия следва да се осъществи този контрол от националния съд?

По отправеното преюдициално запитване е образувано дело № С-676/2025 г. на СЕС.

Съгласно чл. 154а, ал. 1, т. 8 АПК, съдът спира производството по делото при отправено преюдициално запитване от друг съд по въпрос, обуславящ изхода на спора. В разглеждания случай спорът е относно обема на правата на субектите на данни по чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 679/2016, поради което произнасянето на Съда на ЕС по дело № С-676/2025 на СЕС е преюдициално и е от значение за изхода на спора по адм. д. № 1111/2025 г. по описа на АС – Пазарджик.

Първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 154а, ал. 1, т. 8 АПК, поради което е неоснователно оплакването на частния жалбоподател.

Изложеното в частната жалба възражение, че след като е повдигнат въпросът за нищожност на обжалвания акт, то спорът не попада в предмета на преюдициалното запитване, е неоснователен. Съдът на основание чл. 168, ал. 1 АПК е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146, а съгласно чл. 168, ал. 2 АПК съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това, като отговорът на СЕС по поставените в преюдициалното запитване на АС-Варна по адм. д. №1643/2025, по описа на същия съд препятства изпълнението на задължението на съда в горния смисъл.

С оглед изложеното, обжалваното определение на първоинстанционния съд за спиране на образуваното пред него производство, на основание чл. 154а, ал. 1, т. 8 АПК, е правилно и следва да се остави в сила.

Разноски в настоящото производство не са претендирани от ответната страна, поради което такива не следва да се присъждат.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 във връзка с чл. 236 АПК Върховният административен съд, пето отделение