Решение № 9785 от 08.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1968/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от ръководител на Регионален инспекторат за опазване на културното наследство (РИОКН), Район за планиране с център Велико Търново( РПЦ - ВТ) при Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културно наследство“ (ГД „ИОКН“), чрез Д. Асенова, гл. юрисконсулт, против решение № 43/06.01.2026г. по адм. дело № 1021/2024г. по описа на Административен съд – Велико Търново, с което е отменено разпореждане от 23.12.2024 година за прилагане на принудителни административни мерки (ПАМ) по чл. 192, ал. 1, т. 2, б. „а“ Закона за културното наследство (ЗКН), издадено от ръководителя на РИОКН – Велико Търново в ГД „ИОКН“ при Министерство на културата (МК). В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че фактите и обстоятелства, установени в проведеното съдебно производство, водят до незаконосъобразност на издаденото по реда на чл. 192, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Закона за културното наследство разпореждане. Твърди се, че от събраните по делото доказателства категорично се установява точно обратното, че на сграда, намираща се в имот с идентификатор №10447.511.14 по КККР на град Велико Търново са извършени външни строително - ремонтни дейности - поставяне на външна топлоизолация, промяна на фасадната равнина, на декоративните елементи и на цветово-художественото решение на фасадата, които променят архитектурните и художествените характеристики на строежа. Съответно, тези дейности попадат в хипотезата на чл. 83, ал. 1, т. 2, б. „г“ от ЗКН, поради което подлежат на задължително предварително съгласуване по реда на чл. 84 от същия закон. Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на решение, с което да се отхвърли жалбата на В. Ч. срещу РППАМ от 23.12.2024г., издадена от ръководителя на РИОКН РПЦ – Велико Търново. Касационната жалба се поддържа в съдебна зала. Претендират се разноски за двете инстанции съгласно представен списък. Ответникът - В. А. Ч., чрез адв. Д. Попов, в писмено становище оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на трето отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд – Велико Търново е образувано по жалба на В. А. Ч. от град Велико Търново против разпореждане от 23.12.2024 година за прилагане на принудителна административна мярка по чл.192, ал.1, т.2, букви „а“ и „б“ от ЗКН, издадена от Ръководителя на РИОКН – Велико Търново в ГД „ИОКН“ при Министерство на културата. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че административното производство е започнало след извършена проверка по документи и на място от ръководителя на РИОКН – Велико Търново в ГД „ИОКН“ при Министерство на културата на сграда, намираща се в имот с идентификатор №10447.511.14 по КККР (Кадастралната карта и кадастралните регистри) на гр. Велико Търново, собственост на В. Ч.. Тази сграда попадала на територията на груповата културна ценност - „Архитектурно строителна зона „Христо Ботев“ – „Хаджи Димитър“, част от Историческо селище Велико Търново“. В резултат на проверката и с цел предотвратяване и преустановяване на административно нарушение по чл.83, ал.1, т.2, буква „а“ от ЗКН, е наложена ПАМ, на основание чл.192, ал.1, т.2, буква „а“ от закона, с разпореждане да се спрат всички строително-ремонтни дейности и в срок до един месец да се премахнат всички несъгласувани намеси по фасадата на сградата. Установено било още, че преди започване на СРД, В. Ч. се обърнала към НИНКН за указания по отношение на планирания от нея текущ авариен ремонт и реставрация на втория етаж на притежаваната от нея сграда в имот с №10447.511.14 по КККР на Велико Търново. В отговор, директорът на НИНКН с писмо, от 27.09.2023 година посочва, че имотът попада в границите на групова недвижима културна ценност „Архитектурно строителна зона „Христо Ботев“ – „Хаджи Димитър“, част от Историческо селище Велико Търново“. Посочил е още, че при ремонт и реставрация, ако се запазят декоративните елементи на фасадата на втория етаж на къщата и не се променя външния вид на строежа - покривни линии, габарити на сградата във вертикално отношение, фасади, СРД няма да противоречат на общите изисквания за всички зони на територията на въпросното „Историческо селище“. Указано е, че при инвестиционни намерения с които се променят външния вид на строежите, същите подлежат на съгласуване по реда на ЗКН. Общината също била уведомена за планувания от Ч. текущ ремонт на фасадата на втория етаж от къщата. В писмо на директора на НИНКН до Министерство на културата досежно статута и режимите на опазване на процесната сграда било посочено, че поставянето на топлоизолация на сградата води до промяна на външния и вид и проектната документация подлежи на съгласуване по чл.83, ал.1, т.2 от ЗКН. Изискани са от Ч. с писмо от 17.12.2024г. документи във връзка с проверка на ГДИОКН относно сградата, намираща се в процесния имот. Следва издаването на ПАМ по чл. 192, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗКН. Съдът е назначил общо три съдебно-технически експертизи, с оглед отговори на относими за спора въпроси, за които са необходими специални знания, като две от тях са приети, едната не е. Приел е от правна страна, че разпореждането е издадено от компетентен орган. Приел е още, че то отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК, издадено е в законоустановената писмена форма, като съдържа всички задължителни реквизити, включително фактически и правни основания, послужили за издаването му. Независимо от това, съдът е отчел, че са налице допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на административно-производствените правила, свързани с неспазване на изискванията на чл.26 и чл. 35 от АПК, за своевременно участие на страната в административното производство, както и на чл. 34, ал.1-3 от АПК. Като нарушение съдът приема едновременното съставяне и връчване на една и съща дата - 23.12.2024 година на разпореждането за налагане на ПАМ. Съдебният състав е мотивирал отмяната на ПАМ и с извода, че разпореждането противоречи на приложимия материален закон. Обосновал го е с двете заключения на вещите лица, от които е приел, че с извършените строително – монтажни работи по вторият етаж не се променя в отрицателен аспект обективното състояние и възприятието на фасадата от гледна точка на естетическата, художествена и функционална същност. Според съда поставянето на корниз между двата етажа дори да представлява някаква промяна в художественият облик на сградата, не оправдава прилагането на двете принудителни мерки в посочения в разпореждането обхват при съобразяване на проявлението на принципа на пропорционалност, визиран в разпоредбите на чл.6, ал.2 и 3 и от АПК. С такива мотиви е отменил оспорената пред него ПАМ. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Настоящият състав на Върховния административен съд не споделя извода на първоинстанционния съд, че за извършваните външни строително - ремонтни дейности - поставяне на външна топлоизолация, промяна на фасадната равнина, на декоративните елементи и на цветово-художественото решение на фасадата на процесната сграда, намираща се в имот с идентификатор №10447.511.14 по КККР на гр. Велико Търново, съгласуване по реда на ЗКН не е било нужно. Тези дейности попадат в хипотезата на чл. 83, ал. 1, т. 2, б. „г“ от ЗКН, поради което подлежат на задължително предварително съгласуване по реда на чл. 84 от същия закон. Сградата, върху която са извършените СМР по фасадата попада на територията на груповата културна ценност - „Архитектурно строителна зона „Христо Ботев“ – „Хаджи Димитър“, част от Историческо селище Велико Търново“. Чл. 83, ал. 1 от ЗКН предвижда, че „Инвестиционните проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство се одобряват и строежите се изпълняват по реда на Закона за устройство на територията след съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1 и 2, както следва“. Според чл. 83, ал.1, т.2 от ЗКН, съгласуването по ал. 1 се разпростира и „в охранителни зони на единични културни ценности и в границите на групови културни ценности, ако с режимите за опазване не е определено друго“, включително съгласно б. „г“ на т. 2 на чл. 83 от ЗКН относно „искания и документация за извършване на външни текущи и аварийни ремонти, при които се променят архитектурните и/или художествените характеристики на строежите. Защитата и изискването за съгласуване обхваща и случаите, когато се касае строеж/сграда, намираща се в рамките на охранителната зона на единични културни ценности (т.е. околното пространство на такава ценност), но и за строежи/сгради, намиращи се в границите на групови културни ценности. В настоящия случай не е спорно, че сградата попада в обхвата и в границите на територия с културно - историческо наследство със статут на недвижима културна ценност – груповата културна ценност - „Архитектурно строителна зона „Христо Ботев“ – „Хаджи Димитър“, част от Историческо селище Велико Търново“. Смисълът на закона и на нормата на чл. 83 ал. 1 т. 2 от ЗКН е осигуряването на единен облик на зоните и териториите, наситени с обекти групови недвижими културни ценности или зоните около единични такива паметници. Сградата попада в ограничителния режим по ЗКН и съответно за намеса в нея, включително извършване на външни или текущи или аварийни ремонти, какъвто е настоящия случай, при които се променят архитектурните и/или художествени характеристики на сградата, е необходимо съгласуване със съответните органи на министерство на културата по чл. 84, ал. 1 и 2 от ЗКН. Касационната инстанция не споделя изводите в проверяваното решение, че в проведеното административно производство по издаване на ПАМ са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, свързани с неспазване на изискванията на чл.26 и чл. 35 от АПК, за своевременно участие на страната в административното производство, както и на чл. 34, ал.1-3 от АПК. Дори и да се приеме, че адресатът на разпореждането за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 192, ал.1, т.2, букви „а“ и „б“ от ЗКН е бил уведомен за това производство едновременно с връчване на оспорената пред съда ПАМ, то това не може да се квалифицира като съществено нарушение на цитираните норми. Видно от записаното в разпореждането за налагане на ПАМ е, че издателят й е приложил чл. 34, ал.4 от АПК, в който случай законодателят е предвидил, че административният орган може да не приложи ал. 1, 2 и 3, в случай че решаването на въпроса не търпи отлагане, за да се осигури животът или здравето на гражданите или да се защитят важни държавни или обществени интереси. За да обоснове това изключение, ръководителят на РИОКН РПЦ – Велико Търново е посочил, че независимо от двете проверки на място, на 13.12.2024г. и на 18.12.2024г., СРД към втората дата продължавали. Именно в тази посока са и изложените от него мотиви в оспорената пред съда ПАМ, в която е записал, че за да се спре дейността, създаваща опасност или възможност за увреждане на недвижимото културно историческо наследство на гр. Велико Търново, ПАМ се налага на основание чл. 34, ал.4 от АПК. Настоящият съдебен състав също приема, че обжалваното разпореждане за прилагане на ПАМ е издадено в хипотезата на чл. 34, ал. 4 от АПК – в условията на неотложност с цел защита на държавни и обществени интереси, изразяващи се в пресичане на евентуална опасност от накърняване на защитени от държавата недвижими културни ценности от национално значение. Доколкото при издаване на обжалването РППАМ е и посочена като приложима разпоредбата на чл. 34, ал. 4 от АПК, то не може да се твърди наличие на нарушение на административнопроизводствените правила, визирани в чл. 34, ал. 1, 2 и 3 от АПК, съответно – такива по чл. 26 от АПК и по чл. 35 от АПК, както е приел Административен съд – Велико Търново. Не е налице съществено нарушение на административно-производствените правила при издаване на акта и по друга причина. Правото на участие на адресата на акта в производството не е до такава степен нарушено, че да доведе до друг правен резултат, доколкото същите му права са достатъчно защитени в съдебното производство по обжалването му и жалбоподателят е упражнил същите в пълнота при съдебното обжалване на административния акт. В производството по издаване на акт за налагане на ПАМ с цел предотвратяване и преустановяване на нарушения по ЗКН по смисъла на чл. 192, ал. 1, т. 2, б. "а" от ЗКН, наличието на съставен преди издаване на ПАМ констативен протокол също не съставлява задължителен елемент от процедурата по постановяването му и не води до нарушение на административнопроизводствените правила. Неправилни са мотивите в проверявания съдебен акт и за противоречие на разпореждането за налагане на ПАМ с приложимите материалноправни разпоредби и принципа на пропорционалност, визиран в разпоредбите на чл.6, ал.2 и 3 и от АПК. Съдът е имал възможност да оцени и анализира заключенията по назначените три съдебно-технически експертизи, две от които приети, като по всяка една от тези експертизи, вещото лице съставило заключението отговаря, че обликът на сградата е частично променен. Поставен е нов корниз между първия и втория етаж. Промени по фасадата на сградата сочат и другите вещи лица, като по втората експертиза заключението въобще не е прието от съда. Според вещото лице Лалев, поставянето на корниза влияело положително на естетиката на сградата. Изводът на административния съд, че с оглед измененото възприятието на фасадата, след ремонта естетическото, художественото въздействие е променено положително, дори и да е верен, не променя задължението за този СР дейности да се допуснат и да бъдат одобрени, съответно извършени едва след подадено заявление за съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 от ЗКН. При неизвършено такова обаче, правилно от ръководителя на РИОКН РПЦ – Велико Търново е издадена процесната ПАМ, която с оглед изложените в настоящото решение мотиви следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, искането на процесуалния представител на административния орган за присъждане на направените в двете съдебни производства разноски е основателно. По представен списък са поискани разноски, извършени пред първоинстанционния съд, в общ размер на 255.65 евро, както и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, за всяка по 76.69 евро, съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ, или общо сумата от 409,03 евро. Такива се дължат в полза на Министерството на културата. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение