Определение № 72 от 14.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3810/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК и е образувано по частна жалба /наименувана молба/ вх. № 1055291/ 03.06.2015 г. на Д. К. П. срещу разпореждане от 29.05.2015 г. на Софийския районен съд по гр. д. № 6860/2011 г. за връщане на негова молба за отмяна на влезли в сила решения. Жалбоподателят иска отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото на районния съд за продължване на съдопроизводтсвените действия. По същество излага доводи по неправилността на спора, отмяна на решенията по който е поискал, които са неотносими към настоящето производство. Върховният касационен съд, състав на I-во г.о. намира жалбата за допустима като подадена в срок и от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване, като преграждащ, съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна, като съображенията за това са следните: За да върне молбата за отмяна, районният съд е приел, че страната не е изпълнила в срок дадените и с разпореждане от 13.05.2015 г. указания за отстраняване на нередовности, в частност не е изпълнила указанието за представяне на преписи от приложените към нея писмени доказателства за насрещната страна, което е условие за нейната редовност съгласно чл. 306, ал. 1 вр. чл.261, т.1 ГПК. Фактическите и правни констатации на районния съд се споделят от настоящия състав на ВКС. Видно от делото, Д. К. П. е подал молба вх. № 2448/27.02.2015 г за отмяна на влязло в сила решение № 7432 от 14.11. 2012 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 13155/2012 г. С разпореджане от 13.05.2015 г. районният съд е указал на молителя да отстрани нередовности по молбата чрез представяне на точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, на доказателства за внесена държавна такса по сметката на ВКС в размер на 25 лв. и на преписи от приложените към нея доказателства за насрещната страна, като е определил едноседмичен срок за поправката и го е предупредил за връщането и при неизпълнение на указанията в срок. Съобщението с указанията на съда е връчено лично, така редовно, на страната на 20.05.2015 г. С молба от 22.05.2015 г. молителят е обосновал като основание за отмяна това по чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК. По делото е приложен документ за внесена на същата дата държавна такса по сметката на касационния съд. С тази молба, както и с втора и трета молба от същата дата, страната е представила допълнителни писмени доказателства във връзка с основанието за отмяна. Преписи от тях, както и от приложените към първоначалната молба за отмяна доказателства, не са представени. Следователно налице е частично изпълнение на указанията на съда. До изтичане на срока – 29.05.2015 г., работен ден, други действия по изправяне на нередовностите не са предприемани от страната. По силата на чл. 101, ал. 1 ГПК съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия на страните, включително на писмените им искания, като при установена нередовност е длъжен да я укаже на страната, да посочи начина на отстраняването и да определи срок за поправката. Съгласно чл. 306, ал.1, изр.1-во вр. чл. 261, т.1 ГПК страната е длъжна да представи към молбата за отмяна и преписи от приложенията към нея според броя на лицата, участващи в делото като насрещна страна., а съгласно чл. 306, ал.1, изр.1-во вр. чл. 262, ал. 2, т.2 ГПК / което е частен случай на чл. 103, ал. 3 ГПК/ при неотстраняване в срок на допуснатите нередовности, молбата за отмяна се връща. За да настъпят посочените в закона неблагоприятни за страната последици, каквото е връщането на молбата за отмяна, необходимо е: - дадените от съда указания да са ясни, точни и пълни, а те са такива когато се посочи не само нередовността на процесуалното действие, но и начина, по който се изправя тази нередовност; - да е определен подходящ срок за изправянето; - да са указани последиците от неизправянето в дадения срок; - страната да не изпълни в срок указанията. Частичното изпълнение на указанията в срок се приравнява на пълно неизпълнение и влече негативната последица на връщане на молбата за отмяна. И четирите посочени предпоставки за връщане на молбата за отмяна в случая са налице, като обстоятелството, че страната не е изпълнила последното от трите указания, а именно да представи преписи от приложенията / писмените доказателства / към молбата за отмяна, обосновава частично изпълнение на указанията и обуславя законосъобразност на разпореждането за връщането на молбата от районния съд, което следва да бъде потвърдено. Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на I –во г.о.,