Определение № 2688 от 26.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3444/2023 г.

ВКСIV гражданско отделение26.09.2023 г.докладчик Мария Христова

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх.№ 4145/07.02.2023г. от С. П. Ж. /Т./ лично и в качеството ѝ на ЕТ „С.-Т-С. Т.“ за отмяна на решение №1365/07.11.2022г. по в.г.д.№2652/22г. на Окръжен съд – Пловдив в частта, с която е оставена без уважение подадената от молителката жалба вх.№26048/07.10.2022г. против разпореждане, получено със съобщение изх.№5969/02.07.2020г. по изп.д.№398/2011г. по описа на ЧСИ С. Г., рег.№ на КЧСИ, с което е оставена без уважение молба вх.№8883/29.06.2020г. по входящ регистър на ЧСИ за издаване на постановление за прекратяване на изпълнителното дело по реда на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, на основание чл.303, ал.1, т.5 и т.2 от ГПК. ПРЕКРАТЯВА производството по г.д.№3444/2023г. по описа на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение. ОСЪЖДА С. П. Ж. /Т./, ЕГН [ЕГН] лично и в качеството ѝ на ЕТ „С.-Т-С. Т.“, ЕИК[ЕИК] да заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК[ЕИК] сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл. 307 ГПК. Образувано е по молба вх.№ 4145/07.02.2023г. от С. П. Ж. /Т./ лично и като ЕТ „С.-Т-С. Т.“ за отмяна на решение №1365/07.11.2022г. по в.г.д.№2652/22г. на Окръжен съд – Пловдив в частта, с която е оставена без уважение жалба вх.№26048/07.10.2022г. против разпореждане, получено със съобщение изх.№5969/02.07.2020г. по изп.д.№398/2011г. по описа на ЧСИ С. Г., рег.№ на КЧСИ, с което е оставена без уважение молба вх.№8883/29.06.2020г. по входящ регистър на ЧСИ за издаване на постановление за прекратяване на изпълнителното дело по реда на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, на основание чл.303, ал.1, т.5 от ГПК. Молбата е обоснована с твърдения за допуснати от съда нарушения при формиране на изводите му, които са в противоречие със закона, ТР №2/26.05.2015г. на ОСГТК на ВКС и обстоятелствата по делото. Изложено е, че постановеното неправилно решение и незаконосъобразният извод на съда за липса на настъпила в изпълнителното производство перемпция по отношение на молителката, са довели до съществено нарушение на възможността ѝ да участва в законосъобразен процес и да защити правата си, поради което е налице предвиденото в чл.303, ал.1, т.5 от ГПК основание за неговата отмяна. Допълнително, в приложено към молбата изложение на основанията по чл.303 от ГПК е обосновано искане за отмяна на решението на основание чл.303, ал.1, т.2 от ГПК поради допусната от съда заинтересованост и недобросъвествост да бъде лишена молителката от възможността да получи адекватна защита. Изложено е, че липсата на обективност и добросъвестност на съда разгледал делото са действия, които биха могли да се окачествят като „престъпни“, доколкото молителката търпи вреди от същите. Ответникът „Юробанк България“ АД с писмен отговор, чрез юрисконсулт С. Т., оспорва молбата като недопустима. Твърди, че решенията постановени по жалби срещу действията на съдебния изпълнител не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 от ГПК. По същество моли искането да бъде отхвърлено и да му бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100лв. Ответникът Б. А. Т. изразява становище за основателност на молбата. Твърди, че в хода на изпълнителното производство е настъпила перемция, която е установена и от съда разглеждащ жалбата, но погрешното смесване на институтите на перемпцията и давността е довело до постановяване на неправилно решение. Съдът намира, че молбата изхожда от легитимна страна и отговаря на изискванията по чл. 306 ГПК, но е подадена срещу акт, който не подлежи на отмяна по реда на Глава 24 от ГПК. Влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска е постановено по реда на чл.435 от ГПК. Съгласно разясненията дадени в т.3 от ТР № 7/31.07.2017г. по т.д.№ 7/14г. на ОСГТК на ВКС решенията на окръжния съд, постановени по жалби срещу действията на съдебния изпълнител, не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 от ГПК. Налице е и допълнителен аргумент за недопустимост на производството: посочените в молбата и приложеното към нея изложение на обстоятелствата по чл.303 от ГПК твърдения за неправилност на решението, като постановено в противоречие със закона, формираната задължителна практика на ВКС и фактите по делото, както и поради заинтересованост и необективност на съда не попадат в приложното поле на чл.303, ал.1, т.5 и т.2 от ГПК. Ето защо, настоящият състав на съда намира, че молбата за отмяна на решението на Окръжен съд – Пловдив, постановено по реда на чл.435 от ГПК в частта, с която е оставена без уважение жалба против разпореждане на частен съдебен изпълнител за отказ за издаване на постановление за прекратяване на изпълнителното дело по реда на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. На основание чл.78 от ГПК и направеното искане, С. П. Ж. /Т./ лично и в качеството ѝ на ЕТ „С.-Т-С. Т.“ следва да бъде осъдена да заплати на „Юробанк България“ АД сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за защитата му в настоящото производство. Мотивиран от горното, съдът

Цитирани разпоредби

9