Определение № 358 от 01.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2959/2018 г.

Производството е образувано по частна жалба вх. №7134 от 30.07.2018 г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, със съдебен адрес – [населено място], срещу определение №303 от 16.07.2018 г. по гр. дело № 2638/2018 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане като недопустима частната касационната жалба с вх. №5589 от 02.07.2018 г. срещу определение № 244 от 06.06.2018 г., постановено по в. ч. гр. дело № 295/2018 г. на Пловдивския апелативен съд. Жалбоподателят излага доводи, че обжалваното определение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Подадената частна жалба е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. В обжалваното определение №303 от 16.07.2018 г. по гр. дело № 2638/2018 г. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, е приел, че съгласно чл. 38, ал. 4 ЗОПДНПИ /отм./ определението на съда по обезпечение на иска може да се обжалва с частна жалба в седмодневен срок. Доколкото обаче не е предвидена изрична възможност за касационно обжалване на това определение, като тази по чл. 23, ал. 2 ЗОПДИППД /отм./, а в чл. 56 ЗОПДНПИ /отм./ е посочено, че за неуредените въпроси относно специалното обезпечително производство се прилагат разпоредбите на ГПК, следва да се приеме, че е приложима общата норма на чл. 396, ал. 2 ГПК. Според последната определенията по обезпечителните производства подлежат само на въззивно обжалване, с изключение на изчерпателно посочените хипотези на чл. 396, ал. 2 ГПК /когато въззивният съд допусне за първи път обезпечението/, в които е допустим и касационен контрол при наличието на обстоятелства по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Следователно обезпечителното производство по ЗОПДНПИ /отм./ е двуинстанционно и постановените в него съдебни актове подлежат на въззивно, но не и на касационно обжалване, освен в хипотезата на чл. 396, ал. 2, изр. последно ГПК. Последната не е осъществена по настоящото производство /въззивният съд не е допуснал исканото обезпечение в образуваното пред него производство по частната въззивна жалба, а е обезсилил като недопустимо първоинстанционното определение, с което молбата за допускане на обезпечение е оставена без уважение като неоснователна и е прекратил обезпечителното производство като недопустимо/, поради което обжалваното въззивно определение не подлежи на касационно обжалване. Правилно е прието в обжалваното определение, че частната касационна жалба е недопустима. На касационен контрол не подлежат определенията на въззивния съд, с които се връщат или се оставят без разглеждане като недопустими молбите за обезпечение на иска, тъй като не попадат в хипотезата на чл. 396, ал. 2, изр. последно ГПК. Ето защо настоящата частна жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение на ВКС трябва да бъде потвърдено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.