Определение № 39 от 16.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3362/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 29.07.2020г. ОС Русе, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД. Жалбоподателите – М. С., чрез процесуалния си представител поддържат, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС, както и че решението е недопустимо. Моли да се допусне касационно обжалване. Ответниците В. М. П., К. В. И. и Г. В. П., чрез процесуалните си представители поддържат, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., прие следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявеният от М. С. иск за обявяване за окончателен на предварителен договор за продажба на недвижим имот от 01.12.2014 г., сключен между него като купувач и продавачите В. и В. М. – ответници, последният от които починал след образуване на производството по иска и заместен от своите правоприемници – съпруга и двете му дъщери К. и Г. В.. Настоящият състав констатира, че по поставения за разглеждане от жалбоподателя въпрос от значение за спора: може ли съдът служебно да констатира нищожността, освен когато основанието за това е пряко установимо от договора, когато отвотникат не се е позовал на такава в отговора на исковата молба, е образувано Тълкувателно дело №1/2020г. ОСГТК на ВКС. Ето защо с оглед разпоредбата на чл.292 ГПК производството по настоящето дело следва да бъде спряно до приемане на решение по тълкувателното дело. Предвид изложените съображения, съдът