Определение № 8694 от 21.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7956/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. И. С. срещу Определение № 9319 от 29.07.2026 г. на Административен съд (АС) – Пловдив по адм. дело № 2379/2026 г.. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата на А. И. С. срещу действието по изземване на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС), извършено на 21.07.2026 г. от полицейски служители при Районно управление (РУ) – Хисар и продължаващото задържане на свидетелството въз основа на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 26-1030-000260 от 11.03.2026 г. издадена от сектор “Пътна полиция при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - Пловдив“ и е оставил без разглеждане искането на А. С. за спиране на изпълнението и продължаващото задържане на СУМПС до приключване на настоящото производство. Съдът е прекратил производството по адм.дело № 2379/2026 г. по описа на АС-Пловдив. Жалбоподателят - А. И. С., твърди, че обжалваното определение е неправилно, тъй като съдът неправилно е определил предмета на оспорването, приложил е неправилно чл. 268 и чл. 294 АПК, не е обсъдил представената преписка и е достигнал до извод, че липсва подлежащо на съдебен контрол изпълнително действие. Счита, че от представената преписка безспорно се установява извършено изпълнително действие – на 21.07.2026 г. СУМПС е фактически иззето, задържано от служители в РУ – Хисар и впоследствие изпратено на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Пловдив. Намира, че наименованието на протокола не променя характера на извършеното действие и че именно физическото отнемане и продължаващото задържане засягат неблагоприятно правната му сфера. Частният жалбоподател счита за неправилен и извода, че ЗППАМ не може да бъде изпълнявана, тъй като не е влязла в сила, като посочва, че същата подлежи на предварително изпълнение. Намира, че съдът не е обсъдил относимите доказателства от преписката, включително данните за фактическото изземване, служебното предаване на СУМПС, неговия статус „ОТНЕТ/ИЗЗЕТ“ и продължаващото задържане. Твърди, че изземването и задържането на СУМПС имат непосредствени неблагоприятни последици, тъй като възпрепятстват изпълнението на трудовите му задължения като шофьор и изпълнението на семейните му ангажименти. Моли обжалваното определение да бъде отменено, делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждане по същество и за произнасяне по искането за спиране на изпълнението. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – полицейски служител при РУ - Хисар, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, като обсъди доводите в жалбата и доказателствата до делото, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба е основателна. Съдът е приел, че жалбата на А. И. С. срещу действието по изземване на СУМПС, извършено на 21.07.2026 г. от полицейски служители при РУ – Хисар, както и срещу продължаващото задържане на свидетелството въз основа на ЗППАМ № 26-1030-000260/11.03.2026 г., издадена от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, е недопустима. Приел е, че производство по адм. д. №2379/2026 г. на АС - Пловдив е по реда на чл. 294 и сл. АПК, но по ЗППАМ е налице висящо адм. дело № 2382/2026 г. по описа на АС – Пловдив. Поради това не може да се приеме за безспорно установено, че към момента на оспорване на протокола за доброволно предаване ЗППАМ е влязла в законна сила. Съдебният състав е счел, че съгласно чл. 294 АПК на обжалване подлежат постановленията, действията и бездействията на органите по изпълнението, когато с тях се засяга неблагоприятно правната сфера на съответното лице. В тази връзка е приел, че протоколът за доброволно предаване сам по себе си не представлява акт с отрицателно въздействие върху правата и интересите на адресата и не съдържа елемент на принуда. Приел е също, че правното основание за изземването на СУМПС е ЗППАМ, която е оспорена по съдебен ред, а не протоколът за доброволно предаване. Освен това не е налице принудително изпълнение на ЗППАМ, тъй като за такова изпълнение е необходимо административният акт да е влязъл в сила, каквото обстоятелство по делото не е безспорно установено. По изложените съображения съдът е счел, че жалбата е подадена срещу акт, който не подлежи на съдебен контрол, поради което е недопустима на основание чл. 159, т. 1 АПК. Като последица от този извод съдът е приел за недопустимо и искането за спиране на изпълнението и на продължаващото задържане на СУМПС до приключване на настоящото производство. Определението е неправилно. Съгласно чл. 271, ал. 1 АПК орган по изпълнението за изпълнение срещу граждани и организации е административният орган, който е издал или е трябвало да издаде административния акт, освен ако в изпълнителното основание или в закона е посочен друг орган. В случая процесното действие по изземване на СУМПС, извършено на 21.07.2026 г., е осъществено от полицейски служители при РУ – Хисар, а ЗППАМ № 26-1030-000260 от 11.03.2026 г., във връзка с която е фактически е отнето СУМПС, е издадена от друг орган в същата структура, а именно от орган в сектор “Пътна полиция при ОД на МВР Пловдив. Съдебният състав на АС - Пловдив неправилно е разгледал производство по реда на чл. 294 АПК, като е приел, че в случая се касае за действие на орган по изпълнението. Следва да бъде отбелязано, че съдът не е обвързан от изложения в жалбата правен ред за защита. В процесния случай съдът е следвало да съобрази, че оспореното действие по изземване на СУМПС е извършено от друг орган, а не от този издал ЗППАМ, послужила като основание за извършване на действието и да разгледа производството като такова срещу твърдяно незаконосъобразно фактическо действие. При постановяване на акта си съдебният състав на АС - Пловдив е следвало да съобрази и обстоятелството, че процесната ЗППАМ, послужила като правно основание за извършване на фактическото действие по изземване и задържане на СУМПС подлежи на допуснато по силата на закона предварително изпълнение - чл. 172, ал. 6 ЗДвП, освен ако същото не е спряно с влязъл в сила съдебен акт по чл. 166, ал. 2 АПК. Предвид изложеното, като е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството като недопустимо, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото - върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. По исканията за разноски за настоящото производство следва да се произнесе съответният съд при постановяване на акт по съществото на спора предвид изхода на делото. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във вр. чл. 236 от АПК, Върховният административен съд,