Определение № 163 от 09.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6363/2013 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Обжалвано е било решение от 22.07.2013г. по гр.д.№373/2013г., с което ОС Враца е уважил предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ. С определение от 26.02.2014г. ВКС не е допуснал касационно обжалване по жалба на П. “Н.Й.В.”- В., Ответникът по жалба М. Ц. М., с писмена молба от 20.03.2014г., е поискал да му бъдат присъдени направените пред ВКС разноски поради неприсъждането им в определението, с което не е допуснато касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: При постановяване на определението си, с което не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд не се е произнесъл по искане за присъждане на разноски по делото, а такова е направено от процесуалния представител на ответника по жалба в отговора на касационната жалба. С оглед разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника по жалба следва да бъдат присъдени разноски и в случая същите са в размер на 500 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение от последния, При така установените е факти по делото настоящата инстанция намира, че следва да бъдат присъдени исканите разноски, които при спазване разпоредбата на чл.чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника. Предвид изложените съображения, съдът