Определение № 50379 от 31.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1894/2022 г.

Производството е по реда чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответницата Л. В. Т. срещу решение № 262 от 19.04.2022г. по в.т.д.№ 178/2022г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав, имащо за резултат уважаване на предявения срещу касатора иск и осъждането му да заплати на основание чл.79,ал.1 ЗЗД във вр. с чл.266,ал.1 ЗЗД на „Н.-49“ЕООД, [населено място] сумата 94 800лв., ведно със законна лихва от завеждане на иска, представляваща стойност на изпълнени СМР по договор за възлагане на строителство на жилище и конкретно демонтаж, реконструкция и надстрояване на сграда, паметник на културата за офиси и жилища (апартамент № 9 с площ от 148,04 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], четвърти надпартерен етаж, заедно с принадлежащо мазе № 1 с площ от 13, 76 кв. м., заедно със съответните ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото) от 04.04.2016г. - втори етап. С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно. Оспорва се правилността на извода, че въз основа на приетите доказателства - акт обр.15 и съдебно техническата експертиза, се установява, че строежът е напълно завършен съобразно договора, одобрените инвестиционни проекти и изискванията към строежите. Възразява се, че са събрани доказателства, че в сградата не е монтиран асансьор и вътрешните преградни стени в мазето не са изпълнени. Поддържа се, че съдът се е отклонил от правилото на чл.20 ЗЗД при тълкуването на сключения между страните договор, довело до неправилност на постановения съдебен акт, приемайки, че независимо от уговорката, че за цената на строителството на всеки етап от изпълнението му следва да бъде подписан анекс, и независимо от отсъствието на такъв (анекс № 2/12.03.2018г. за втория етап от строителството не носи подпис на упълномощен представител на възложителя), решаващият състав приел, че договорът съдържа механизъм, по който тази цена да бъде установена. Счита за неправилно определен и приетия от състава на САС метод за изчисляване на възнаграждението на изработващия. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на иска със законните последици. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: 1/„При тълкуване съдът задължен ли е да изясни само изявената воля на страните, а не предполагаемата воля и може ли да подменя нейното съдържание? При спор относно точния смисъл на договорни клаузи, как и въз основа на какви критерии съдът следва да изясни същия, прилагайки нормата на чл.20 ЗЗД?“ Поддържа се, че съгласно договора, механизмът за определяне на цената на строителството е чрез двустранно подписан анекс, а възприемайки друг алгоритъм, съставът на САС неправилно е изтълкувал предполагаемата воля на страните. Позовава се на противоречие на изводите на САС по този въпрос с цитирана практика по чл.290 ГПК. 2/„ Длъжен ли е съдът да прецени заключението на експертизата съобразно всички доказателства по делото, неговата пълнота, яснота и обоснованост? Следва ли оценката на заключението на вещото лице във всички случаи да се мотивира от съда? При наличието на предпоставките за това, длъжен ли е съдът служебно да назначи допълнителна или повторна експертиза?“ Касаторът поддържа, че съгласно раздел Втори, т.1 от договора, цената на строителството на всеки етап се формира на база сключените договори за изпълнение на СМР и на съответните непреки разходи, свързани със строителството, което означава, че цената на процесните ще се определя съобразно относителния им дял в сградата. Според касатора, за да се определи по този начин цената, следва да се установят всички разходи по сключените договори за изпълнение на СМР и съответните непреки разходи, свързани със строителството, и да се определи относителният дял на обектите на ответницата в тези разходи. В заключението на в.л. А. Н. бил възприет друг подход, с който са определени хипотетични разходи за обектите на ответницата на база частни документи, изходящи от насрещната страна, вместо да бъдат изследвани всички разходи по сключените договори за изпълнение на СМР и съотв. непреките разходи, свързани със строителството, и да се определи относителния дял на процесните обекти. Поддържа се, че в тази хипотеза въззивната инстанция е следвало да постави допълнителни задачи на вещите лица по двете експертизи (счетоводна и техническа), чрез които да бъдат установени релевантните факти за определяне на размера на възнаграждението по договора. 3/ Поддържа се, че въззивното решение е очевидно неправилно поради допусната от съда очевидна необоснованост с оглед на правилата на формалната логика - при отсъствие на асансьор и неизпълнени вътрешни прегради стени на мазе № 1 е формиран извод, че строежът е напълно завършен съгласно договора, проектите и изискванията към строежите. Посочва се, че след като строежът не е бил завършен, не е имало условия възложителят да бъде канен да приема работата на изпълнителя и на последния не се дължи уговореното в договора възнаграждение; претенцията е преждевременно заведена, преди строителят да е изпълнил задълженията си по договора, което е условие за настъпване на изискуемостта на плащането на уговореното по договора възнаграждение. В писмен отговор ищецът „Н.-49“ЕООД оспорва обосноваването на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Въззивната инстанция е била сезирана с жалби на двете страни: ищецът е обжалвал първоинстанционното решение, постановено по т.д.№ 178/2022г. на ОС Благоевград за отхвърляне на иска за разликата над 75 005лв. до предявения размер от 94 800лв. (пред първата инстанция възнаграждението е определено на база „еталонни цени“- осреднени за страната цени, служещи като база за остойностяване), а ответницата-уважаването му. Приела е за установено, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение, произтичащо от договор за строителство от 04.04.2016г., с който по възлагане от ответницата, ищецът се е задължил да извърши строителството на многоетажна сграда, част от която е и отредения за ответницата самостоятелен обект - апартамент № 9, заедно с принадлежащато му мазе № 1. Обсъдено е, че по силата на договора, цената за всеки етап на строителството, ще се формира на база сключени договори за изпълнение на СМР и съответните непреки разходи, свързани със строителството; че е постигнато съгласие цената на строителството на процесните обекти да се определя съобразно относителния им дял в сградата и тази цена за всеки етап от изпълнението да бъде предмет на анекс, какъвто е бил съставен на 04.08.2016г. за първи етап на строителството - етап „груб строеж" с цена 37 800 лв. без ДДС (45 360 лв. с ДДС). Съобразено е, че по делото е представен анекс № 2/12.03.2018г., подписан от ищеца. Предвид оттегляне на 09.02.2018г. на пълномощията, предоставени от страна на Л. Т. на пълномощника С. М., подписала анекса от името на възложителя след тази дата, въззивната инстанция е приела, че ответницата не е обективирала съгласие за съставянето му. Прието е за установено, че ищецът е изпълнил строителството до етап подписан акт обр. 15 и е съставен констативен акт от 11.12.2020г. за установяване годността за приемане на етапа от строежа, подписан от представители на възложителя, проектантите, строителя "Лукс строй" ООД и строителния надзор, с който е установена годността за приемане на етапа на строежа, той е напълно завършен съгласно сключения договор, одобрените инвестиционни проекти и изискванията към строежите и с него строежът се предава от строителя на възложителя. За установено е прието, че с електронно писмо от 04.12.2020г. ответницата е била поканена да приеме изпълнените от ищеца СМР. Получаването на писмото ответницата е потвърдила с молбата си до главния архитект на [община], заявявайки, че няма да се яви за приемането и подписването на акт обр. 15. При така възприетите факти и обстоятелства, съставът на САС е мотивирал, че независимо от отсъствието на подписан анекс за цената на втория етап от процесното строителство, страните по делото са обвързани от сключения между тях договор, който не е надлежно прекратен независимо от отправеното на 13.10.2020г. от възложителя изявление за преустановяване на договорната връзка, в което не са посочени причините за прекратяването и по делото такива не са установени. Надлежното прекратяване на договора е отречено по съображения, че разпоредбата на чл. 268 от ЗЗД дава възможност на възложителя да се откаже от договора, макар изпълнението да е започнало, в случай, че има основателна причина, но при липса на посочени основания и мотиви за прекратяването му, основателността им не може да бъде установена. Прието е от правна страна (с позоваване на решението по т.д.№ 4123/2013г. на ВКС, ТК, II отделение), че неизвършването на необходимите фактически и правни действия за получаване на готовия резултат и за одобрение на изработеното, и тъй като поръчващият не е прегледал работата и не е направил всички възражения, отказвайки изобщо да приеме изпълнението, работата се счита приета и рискът е преминал върху поръчващия като за него е възникнало задължението да плати на изпълнителя уговореното възнаграждение. Въз основа на представения акт обр. 15 и заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза, съставът на САС е счел, че строежът е напълно завършен съгласно сключения договор и одобрените инвестиционни проекти, което води до възникване на задължението на ответницата за заплащане на етап 2 от строителството на обекта, предмет на процесния договор. По спорния въпрос за размера на възнаграждението, дължимо от възложителя, съставът на САС е приел, че независимо от това, че страните не са подписали анекс за цената на етап 2 от договора, в самия договор те са постигнали съгласие цената за всеки етап да се формира на база сключени договори за изпълнение на СМР и на съответните непреки разходи, свързани със строителството като цената на конкретния апартамент се определя съобразно относителния му дял в сградата. Въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза е обосновано, че съгласно представените по делото разходооправдателни документи, договори и протоколи за приемане, които не са оспорени от ответника, стойността на извършените по втория етап от строителството на процесния обект строително-ремонтни дейности е в размер 79 000 лв. без ДДС и 94 800 лв. с ДДС, която е дължимата сума, за която страните са постигнали съгласие с договора, която е дължима с ДДС съгласно раздел III, чл. 7, изр. последно от договора. За неоснователно е прието възражението за договаряне от страна на пълномощника на ответницата в нейна вреда по съображения за отсъствие по делото на ангажирани доказателства в тази насока.Съставът на ВКС счита, че не са обосновани основанията за допускане на касационното обжалване: Първият въпрос е предпоставен от теза, че между страните е налице спор относно тълкуването на договорна клауза, регламентираща механизма за определяне цената на строителството, респ. дължимото на изпълнителя възнаграждение. На първо място, данни по делото относно противоречиво възприемане от страните по спора на съдържанието на тази договорна клауза не се съдържат, поради което необходимостта от изследване на действително вложеното в нея съдържание, не е налице. При недоказана от касатора необходимост от тълкуване, т.е. отсъствие на спор между страните относно съдържанието на договорната клауза, въпросът освен хипотетичен (а не релевантен, както изисква т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС), се явява и изцяло по правилността на въззивното решението и по правилността на изводите на съда за определяне на размера на дължимото възнаграждение на изпълнителя. Следва да се посочи, че в исковата молба ищецът се е позовал на двустранно подписан Анекс № 2 от 12.03.2018г. за определяне цената на процесния втори етап от строителството и на издадено разрешение за ползване на сградата. Договорените за втория етап от строителството в Анекс № 2 поетапно (на вноски с посочен падеж) цени са в размер на 140 818.80лв., но не тази цена се претендира от изпълнителя по договора за строителство. Ищецът е посочил, че след направените разчети и рекапитулация на извършените дейности по изпълнението на строителството на сградата, е установено, че тяхната стойност е по-ниска от първоначалните прогнозни разходи към датата на сключването на Анекс №2/12.03.2018г. и възлиза на сумата 94 800лв. с ДДС, а вещото лице е установило, че съгласно представените разходооправдателни документи, договори и протоколи за приемане, стойността с ДДС е точно в претендирания размер. Изводите на експерта са, че вторият етап от строителството е до издаване акт 15, преди въвеждане на експлоатацията и сградата е с напълно завършени общи части, фасада, покрив, вертикална планировка и ограда при същевременно неоспорени от ответницата представените от ищеца документи, договори и протоколи за приемане на СМР. Горното фактическо съображение е относимо и към втория въпрос, зад който стои тезата за неизпълнено от въззивната инстанция задължение служебно да назначи експертиза със специални технически знания, която да определи стойността на втория етап от строителството на процесните обекти. Този въпрос, освен че е твърдение за допуснати от въззивната инстанция нарушения на съдопроизводствения закон, които дори не са обосновани като съществени, не попада в обхвата на служебно дължимите от съда процесуални действия по смисъла на чл.7 ГПК - служебно начало (посочени и в т. 3 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС), а е относим към защитните средства, с които ответната страна разполага, за да упражни правата си в процеса с оглед на диспозитивното начало, закрепено в чл.6, ал.2 ГПК. Така, както касаторът в касационната жалба посочва механизмът, който според него е следвало да бъде приложен за определяне на цената на СМР за втория етап (да се установят всички разходи по сключените договори за изпълнение на СМР и съответните непреки разходи, свързани със строителството, и да се определи относителният дял на обектите на ответницата в тези разходи), е имал процесуалната възможност своевременно да постави такава задача към експертизата. Поставената от него е била в съвсем друг смисъл (поисканата от него в съдебно заседание на 19.05.2021г. е с друг предмет и не е допусната по съображения, че поставения въпрос за цените на строителството за 2018г.-2019г. са изяснени от вещото лице при изслушването му). В обобщение, при отсъствие на въпрос, отговарящ на критериите, очертани в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция няма правомощие да извежда включения в предмета на спора и значим за изхода му правен проблем, обусловил решаващите правни аргументи на въззивната инстанция, от оплакванията на касатора за неправилност на решението, от твърденията по фактите и собствената им преценка за тяхното значение за изхода на спора. Единствено при наличието на изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнително основания може да бъде осъществен факултативният касационен контрол, а тези предпоставки в настоящия случай отсъстват. Неоснователно е и искането за осъществяване на директния достъп до касационен контрол - твърдяната в изложението очевидна неправилност. Въззивното решение не е явно необосновано, тъй като изводът, че строежът е завършен, е основан на приетите по делото доказателства, чиято достоверност касаторът е имал възможност да опровергае, включително и чрез възражение по чл.265, ал.1, предл. последно ЗЗД з намаляване на цената съобразно стойността на неизвършените строителни дейности. Касаторът следва да заплати на насрещната страна поисканите и доказани разноски за изготвянето на отговора на касационната жалба в размер на 3 850лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.