Определение № 50067 от 18.04.2023 г. на ВКС по т. д. № 1443/2022 г.

Производството е образувано по касационна жалба на М. С. М., подадена чрез адв. С. М., срещу решение №510/11.04.2022 г. по гр.д.№3750/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение №265555/30.08.2021г. по гр.д.№12905/20г. по описа на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от него иск с правно основание чл.439 ГПК – за признаване за установено в отношенията му с „Юробанк България“АД, че правото ѝ на принудително изпълнение срещу него по заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 09.12.11г., издадени от районен съд Горно Оряхово по ч.гр.д.№3135/11г. и по който изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №20127250400011 по описа на ЧСИ В. Г. е погасено по давност. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивния съдебен акт. Счита,че съставът неправилно е приел,че ТР №2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС няма обратна сила за изпълнителните производства, които не са прекратени, поради което следва да намери приложение към случая ППВС №3/1980г., като се е позовал на пракрика на ВКС, която касаторът счита за малобройна и неправилно. Касаторът изразява несъгласие и с извода на съда, направен с позоваване на решение №37/24.02.21г. по гр.д.№1747/20г. на четвърто г.о. на ВКС, че дори да се приеме, че между някои изпълнителни действия по образуваното изпълнително дело е изтекъл двугодишния срок за перемирането му, перемпцията е без правно значение за давността. Твърди,че е налице съдебна практика на ВКС в обратния смисъл, която следва да бъде споделена като правилна. Навежда оплакване,че въззивният съд не се е произнесъл по всички направени от него възражения, не е изложил собствени мотиви, не се е произнесъл по релевантните факти,не е посочил категорично има ли настъпила перемпция, както се твърди във въззивната жалба, ако има – кога е настъпила, нито е посочил изрично кои изпълнителни действия приема за валидни след 26.06.2015г. с оглед прекъсването на теченето на давността. Счита,че дори да не е текла давност до 26.06.2015г. следващото изпълнително действие е извършено едва на 24.07.2018г., след като изпълнителното дело е било перемирано, а при автоматичното прилагане на чл.433 ал.1 т.8 ГПК не могат да се извършват валидни изпълнителни действия, прекъсващи давността. Поради това и към датата на завеждането на исковата молба 24.11.2020г. тя е била изтекла. По тези съображения касаторът претендира отмяна на решението на САС и уважаване на предявения от него иск. Претендира присъждане на процесуалния му представител на възнаграждение по реда на чл.38 ал.1 т.2 ЗА. За всички съдебни инстанции. В приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторътсочи,че съдът се е произнесъл по обуславящ изхода на спора начин по въпросите: 1. От кой момент поражда действие отмяната на ППВС №3/18.11.1980г., извършена с т.10 от ТР №2/26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му, както и от кога тече давността върху вземания, предмет на висящо изпълнително дело, образувано преди 26.06.2015г. – от момента на последното валидно изпълнително действие, тъй като давност в изпълнителния процес тече, или от датата на постановяване на ТР №2/26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато се изоставя разбирането, прието в ППВС №3/1980г.?; 2.Може ли въззивният съд да постанови обжалваното решение без да обсъди възраженията на доверителя ми за настъпила 5-годишна погасителна давност след 26.06.2015г. и без да посочи точно и ясно кои са релевантните изпълнителни действия, които са довели до прекъсване на давността, както и да изложи собствени мотиви, от които да стане видно кога точно е прекъсвана давността? И 3. Следва ли да се зачете настъпилата перемпция по чл.433 ал.1 т.8 ГПК и всички изпълнителни действия, извършени след настъпването ѝ да се приемат като нередовни, тъй като са извършени по прекратено по силата на зокона изпълнително дело? Твърди се,че по първия въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решенията по т.д.№61273/16г. на четвърто г.о. на ВКС, гр.д.№5140/15г. на четвърто г.о. на ВКС, т.д.№3788/14г. нва първо т.о. на ВКС, гр.д.№2306/15г. на четвърто г.о. на ВКС, гр.д.№795/12г. на трето г.о. на ВКС и т.д.№1248/13г. на първо т.о. на ВКС; по втория – в противоречие с разрешенията, дадени в решенията по гр.д.№4744/08г. на първо г.о. на ВКС, гр.д.№761/10г. на четвърто г.о. на ВКС,гр.д.№1060/14г. на първо г.о. на ВКС, гр.д.№4604/14г. на четвърто г.о. на ВКС, а по третия въпрос – в противоречие с решенията по гр.д.№2306/15г. на четвърто г.о. на ВКС, гр.д.№1812/15г. на четвърто г.о. на ВКС, по гр.д.№61237/16г. на четвърто г.о. на ВКС и по гр.д.№3231/14г. на трето г.о. на ВКС. Ответникът по касационната жалба „Юробанк България“АД, в представен чрез процесуалния му представител адв.Преслав В. писмен отговор, е оспорил наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивния акт и е навел доводи за неоснователност на изложените в жалбата оплаквания и искане. Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт при предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК, поради което е допустима. За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения от касатора иск с правно основание чл.439 ГПК, въззивният съд е приел за установено от доказателствата по делото, че изпълнително дело №20127250400011 по описа на ЧСИ Г. е било образувано по молба на праводателя на ответната банка – „Алфа банка“АД на 13.01.2012г. срещу две търговски дружества и две физически лица, едното от които – М. М. за принудително събиране на сумите по издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист, с които тези лица са осъдени в условията на солидарност да заплатят в полза на банката суми, дължими по договор за кредит от 2008г.; по изпълнителното дело са извършени подробно описани от състава действия от ЧСИ по искания на взискателя за насочване на изпълнението срещу М. М. в периода от образуването на делото през 2012г. до 2019г., като с последното е насрочена публична продан на недвижим имот, представляващ гараж, но същата не е била проведена,поради постановено в обезпечително производство спиране на изпълнението по отношение на този имот. Съобразени са и приетите в производството пред въззивната инстанция писмени доказателства, от които съдът е приел за установено твърдението на въззивника М.,че последното изпълнително действие -насочване на изпълнението върху гаража е незаконосъобразно и следователно не се е осъществило, тъй като към този момент този недвижим имот вече не е бил собственост на М.. Посочил е,че това обстоятелство не променя крайния направен от първата инстанция извод, че погасителната давност за вземанията по изпълнителния лист на банката спрямо въззивника не е изтекла. За да се обоснове, съдът се е позовал на т.10 от ТР №2/26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС и на незадължителна практика на ВКС, обективирана в решения по граждански дела, постановени по реда на чл.290 ГПК, въз основа на които е приел,че погасителната давност за вземанията по изпълнителния лист не е започнала да тече от 11.12.2013г., когато е издадено постановление за възлагане на ипотекирания в полза на банката недвижим имот, а от 26.06.2015г., когато е обявено ТР №2/2015г. по тълк.д.№2/13г. на ОСГТК на ВКС и тъй като исковата молба е заведена на 24.11.2020г., съдът е намерил,че следва да бъде проверено твърдението на въззивника за липса на изпълнителни действия през този период,прекъсващи теченето на давността. Приел е за неоснователни поддържаните от него възражения, че, освен че налаганите от ЧСИ запори върху трудовото възнаграждение на М. не са произвели въздействие върху прекъсването на давността, между отделните действия са изминали повече от две години, с което изпълнителното дело се е перемирало. Позовавайки се на решение №37/24.02.2021г. по гр.д.№1747/20г. на четвърто г.о. на ВКС, съставът на апелативния съд е приел,че перемпцията е без правно значение за давността, доколкото за прекъсването на теченето ѝ значение имат само предприетите изпълнителни действия, тъй като нуждата от принудително изпълнение продължава да е налице и след перемирането на изпълнителното дело и може да бъде удовлетворена в ново изпълнително дело, а необразуването на ново производство по валидно издадения изпълнителен лист е само основание за предприемане на дисциплинарно производство срещу съдебния изпълнител, но е без значение за давността. С оглед конкретните факти съдът е приел,че за задължението на М. давност не е текла до 26.06.2015г., а след тази дата и до завеждането на исковата молба теченето ѝ е било многократно прекъсвано, тъй като са извършвани изпълнителни действия с налагане на запори върху трудовото му възнаграждение в различни търговски дружества по молби на взискателя. Посочил е,че дори да се приеме тезата на въззивника с ангажираните от него доказателства ,че изпълнителните действия, насочени върху гаража, който е бил чужда собственост, не са спирали теченето на давността, то в 5-годишния период от 26.06.2015г. до 26.06.2020г. са извършвани описаните във фактическата част от мотивите на решението изпълнителни действия, които са прекъсвали теченето ѝ. На настоящия съдебен състав е служебно известно обстоятелството, че с разпореждане от 09.03.2023г. на Председателя на Върховния касационен съд е образувано търкувателно дело №2/2023г. по описа на ВКС гражданска и търговска колегии за приемане на тълкувателно решение по въпроса, формулиран в т.3 – „Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция?“. Предвид мотивите към обжалваното решение и очертаното в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложно поле на касационното обжалване, произнасянето по поддържаното с третия поставен от касатора въпрос основание за достъп до касационен контрол, предполага извършване на преценка за приложимост на тълкувателното решение, за постановяването на което е образувано тълкувателно дело №2/2023г. на ОСГТК на ВКС към спорното правоотношение и за съответствието на решаващия извод на въззивния съд с дадените в него разрешения по посочената т.3 относно прекъсването на погасителната давност в изпълнителния процес. Поради обусловеността на селекцията на касационната жалба от изхода по тълкувателното дело с настоящото следва да бъде постановено спиране на производството по т.д.№1443/22г. до приемането на тълкувателно решение от ОСГТК на ВКС. Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд, Второ търговско отделение