Определение № 2116 от 07.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 655/2025 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 5 ГПК. Образувано е по молба, подадена от П. П. М. - А., имаща качеството на касатор в производството, с която се иска да бъде освободена сумата от 30 000 лв., внесена като обезпечение за спиране на изпълнение на невлязло в сила осъдително въззивно решение № 1272 от 06.12.2024 г., постановено по в.гр.д. № 925/ 2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10-ти състав. От дружеството „Нера“ ЕООД, което има качеството на ответник по касация в производството, е подаден отговор, в който се изразява становище за неоснователност на искането, тъй като от длъжника не е направено плащане на паричното задължение, което е осъден да заплати с влязлото в сила въззивно решение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа молбата и съобрази данните по делото, намира следното: С определение № 241 от 24.01.2025 г., постановено по ч.т.д. № 154/2025 г. по описа на ВКС, ТК, IІ т. о., на основание чл. 282, ал. 2 ГПК е спряно изпълнението на въззивно решение № 1272 от 06.12.2024 г., постановено по в.гр.д. № 925/ 2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10-ти състав. От платежно нареждане от 19.12.2024 г. се установява, че П. П. М. - А. е превела по особената сметка за обезпечения на ВКС сумата от 30 000 лв., като съгласно вписаното в документа основание тя е внесена като обезпечение за спиране изпълнението на посоченото въззивно решение. С определение № 1613 от 28.05.2025 г., постановено по т.д. № 655/ 2025 г. по описа на ВКС, ТК, IІ т. о., не е допуснато касационно обжалване на решение № 1272 от 06.12.2024 г., постановено по в.гр.д. № 925/ 2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10-ти състав, с което след отмяна на първоинстанционното решение П. П. М. - А. е осъдена да заплати на „Нера“ ЕООД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 183, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 30 000 лв., представляваща неплатена договорена продажна цена за апартамент 10 и мазе 2, дължима съгласно предварителен договор от 07.06.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 09.09.2022 г. до окончателното й плащане. Съгласно чл. 282, ал. 5 ГПК внесеното обезпечение за спиране на изпълнението на невлязло в сила въззивно осъдително решение за парично вземане се освобождава, след като искът бъде отхвърлен или производството бъде прекратено. В постоянната практика на ВКС се приема, че обезпечението се освобождава и когато се докаже, че присъдената с решението сума е доброволно заплатена или принудително събрана от длъжника по вземането. В настоящия случай не се твърди и не се установява някоя от тези предпоставки да е налице. Производството по делото не е приключило с акт за неговото прекратяване, нито пък с решение за отхвърляне на предявения в процеса осъдителен иск. От касационния съд е постановено определение, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, с което е уважен предявеният срещу молителката осъдителен иск. Следователно това осъдително решение е влязло в сила и подлежи на изпълнение. Молителката не твърди и не представя доказателства да е погасила задължението, което е осъдена да изпълни с влезлия в сила акт на съда, като настъпването на този факт се оспорва от кредитора „Нера“ ЕООД в подадения по делото отговор на молбата. Това прави искането на П. П. М. – А. за освобождаване на внесеното обезпечение неоснователно. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд