Определение № 260 от 03.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 1326/2018 г.

Производството е образувано по молба на ТБ „В.„, понастоящем преобразувана, чрез вливане в ТБ „Инвестбанк„ АД, която е и настоящата страна в процеса, за отмяна на влязло в сила, като окончателно, определение № 687/13.09.2017 г. по ч.гр.д.№ 493/2017 г. на Софийски окръжен съд, поправено, по реда на чл.247 ГПК, с определение № 960/19.12.2017 г. по същото дело, с което е прието, подадено от особен представител на длъжника Е. К. Т., назначен в образуваното срещу същия изпълнително производство / изп.дело № 1193/2017 г. на ЧСИ М. Б., рег.№ 838 на КЧСИ /, въз основа на заповед за незабавно изпълнение по гр.д.№ 66 / 2017 г. на Районен съд Костинброд, в ъ з р а ж е н и е, на основание чл.423 ал.1 т.1 ГПК и по частна жалба на същата страна, на основание чл.419 ГПК, са отменени разпореждането за незабавно изпълнение на заповед за изпълнение № 65/06.07.2017 г. и издадения на основание същата изпълнителен лист по гр.д.№ 66/2017 г. на Районен съд Костинброд, в частта им спрямо длъжника Е. Т.. Молителят твърди, че е бил лишен от право на защита в така образуваното пред въззивна инстанция производство, като не е бил конституиран като страна и призован, вкл. не му е изпратена частната жалба, инкорпорираща и възражението по чл.423 ГПК, за становище по същата, с което сочи основание за отмяна по чл.303 ал.1 т.5 ГПК вр. с чл.276 ал.1 ГПК. Ответната страна - Е. К. Т. - не е взела становище по частната жалба, неправилно уведомена за образуваното извънинстанционно производство, чрез назначения си в изпълнителното производство особен представител адв. К. П.. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че молбата за отмяна е депозирана в срока по чл.305 ал.1 т.5 ГПК, считано от датата на уведомяване молителя за прекратеното, на основание постановеното определение № 687 по ч.гр.д.№ 493/2017 г. на Софийски окръжен съд – изпълнително производство – 13.11.2017 г.. Молбата за отмяна, обаче, следва да се остави без разглеждане, предвид следното: Отмяната по реда на чл.303 ГПК е приложима спрямо влезли в сила съдебни актове, ползващи се със сила на пресъдено нещо, срещу чиято незаконосъобразност не съществува друг ред за защита, т.е. само спрямо ония съдебни актове, постановени в състезателно производство, в които се разрешава материалноправен спор. Отмяната е допустима и срещу актове, неползващи се със сила на пресъдено нещо, но с материалноправни последици, чието настъпване, в резултат на проведено състезателно производство, е окончателно и в този смисъл същите са приравними на правните последици на съдебното решение. Атакуваното определение не отговаря на тези изисквания. Определенията, с които съдът приема или не подадено по реда на чл.423 ГПК възражение и се произнася по частна жалба, с правно основание чл.419 ГПК – за отмяна разпореждането за незабавно изпълнение, не са актове, ползващи се със сила на пресъдено нещо и не разрешават материалноправен спор, в частност - за съществуване вземането на кредитора спрямо длъжника, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК. Произнасянето на съда по възражението по чл.423 ГПК в никоя хипотеза не е от естество да засегне имуществената сфера на кредитора, с окончателни правни последици: ако възражението на длъжника е основателно и се приеме се възстановява висящността на заповедното производство, считано от фазата по даване указания по чл.415 ал.1 ГПК, като за кредитора остава възможността да защити правото си в състезателното производство по реда на чл.422 ГПК.С обезсилване заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, в хипотезата на прието възражение по чл.423 ал.3 вр. с чл. 411 ал.2 т.3 и т.4 ГПК, остава открит за кредитора пътя за искова защита. Неприемането на възражението на длъжника по чл.423 ГПК окончателно стабилизира заповедта за изпълнение,издадена в полза на кредитора. Произнасянето по частната жалба по чл.419 ГПК, респ. уважаването й, също не засяга съществуването на вземането, съгласно заповедта за изпълнение, а само предварителното й изпълнение - преди приключване на спора в производство по реда на чл.422 ГПК. Следователно, тук атакуваните определения, нямащи сила на пресъдено нещо и лишени от каквито и да било материалноправни последици за кредитора, не могат да бъдат обект на отмяна по реда на Глава ХХІV ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд,първо търговско отделение