Решение № 170 от 29.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 148/2010 г.

Решение № 170 от 29.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 148/2010 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Марио Бобатинов Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Държавна агенция "Д. р. и в. з." - гр. София срещу въззивното решение от 14.12.09 г. по г. д. № 4298/09 г. на СГС, ГО, Втори "Д" с-в, с което е оставено в сила решението от 10.03.09 г. по г. д. № 20463/08 г. на СРС, г. отд., 29 с-в, в частта с която на основание чл. 59 ЗЗД Държавна агенция "Д. р. в и в. з." е осъдена да заплати на [заличено име на фирма] - гр. Габрово сумата 8724.64 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание за периода 1.01.07 г. - 19.03.08 г. на складови площи, както и на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД е осъдена да ги освободи. В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост /чл. 281, т. 3 ГПК/. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл неправилно по въпроса за източника на облигационното правоотношение между страните, който е съществен за правилния изход на спора. В тази връзка касаторът развива съображения, че договора за влог не е бил прекратяван между страните, както и че не са налице законоустановените предпоставки за освобождаване на цялото количество вложени материали. Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл. 258 и сл. ГПК в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК. ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба отменителни основания по смисъла на чл. 281 т. 3 ГПК приема следното: За да уважи предявените в обективно кумулативно съединение искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел, че военновременните запаси, съхранявани в [заличено име на фирма] - гр. Габрово са били деблокирани с Протокол № 2/20.02.01 г. на Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната. С определение № 381/22.06.10 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК като материалноправният въпрос от значение за правилността на решението е определен както следва: "Били ли са налице законоустановените предпоставки за деблокиране на процесните военновременните запаси, съхранявани в [заличено име на фирма] - гр. Габрово, за да се породи за последния правото да иска освобождаване на помещенията и обезщетение за тяхното ползване без основание". По делото е представена Заповед № IV-100-2030/20.02.06 г. на Председателя на Държавна агенция "Д. р. и в. запаси" за реализиране на материали от група "89", предмет на Протокол № 2/20.02.01 г. на Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната /М./. Към тази дата е действала НДРВЗ, приета с ПМС № 312/29.12.1996 г. /обн. ДВ, бр. 2/1997 г./. Съгласно чл. 21, ал. 1 от цит. НДРВЗ деблокирането на военновременните запаси се извършва от М. при наличие на предложение на държавния орган, в чиято структура е съхранителят на запасите, каквото в конкретния случай е решението на М., прието по предложение на зам. министъра на икономиката. Ето защо правилно е прието от въззивният съд, че процесните материали са престанали да бъдат част от В. още през 2001 г. По делото няма данни те да са били включени наново, за да се приложи режима за деблокиране, установен в чл. 24, ал. 1 ЗДРВЗ. Освен това следва да се приеме, че възражението на касатора, че част от процесните материали не е била освободена през 2001 г., направено едва с въззивната жалба е преклудирано на основание чл. 133 ГПК и не следва да бъде обсъждано. Следователно липсата на заповед за реализация на деблокираните В. не е основание Държавна агенция "Д. р. и в. запаси" - гр. София да бъде освободена от задължението да вдигне вещите, предмет на прекратения на 31.12.06 г. договор за влог, за който субсидиарно са приложими правилата на чл. 250 и сл. ЗЗД. Изложеното налага извода, че обжалваното въззивно решение от 14.12.09 г. по г. д. № 4298/09 г. на СГС, ГО, Втори "Д" с-в, с което е оставено в сила решението от 10.03.09 г. по г. д. № 20463/08 г. на СРС, г. отд., 29 с-в, в частта с която на основание чл. 59 ЗЗД Държавна агенция "Д. р. и в. з." е осъдена да заплати на [заличено име на фирма] - г. Г. сумата 8724.64 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание за периода 1.01.07 г. - 19.03.08 г. на складови площи, както и на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД е осъдена да ги освободи е правилно. Ето защо не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК на ответника по касационната жалба [заличено име на фирма] - гр. Габрово следва да бъдат присъдени 324 лв. съдебни разноски за настоящата инстанция. Водим от горното ВКС-ТК