Решение № 7241 от 26.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10971/2025 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане, подадено от В. А. от гр. София за отмяна, на основание чл. 239, т. 1 АПК, на влязло в сила Определение №2025 от 20.01.2025 г., постановено по адм. дело № 11764/2024 год. по описа на Административен съд София- град. Към искането за отмяна са приложени писмени доказателства- удостоверение от „ПРАВИМ ГО ДОМОУПРАВИТЕЛ“ ЕООД, писмо от изпълнителния директор на Агенцията по вписванията и копие от международен паспорт на В., за които писмени доказателства се развиват съображения, че са от съществено значение за делото и неговия изход, предвид хипотезата, визирана в чл.239, т.1 АПК. Искането се аргументира допълнително в становище по съществото на спора, развито от процесуалния представител на страната. Претенцията е за отмяна на горецитираното определение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на компетентния съд, на основание чл. 239, т. 1 АПК. Ответната страна – Комисия за защита на личните данни, чрез процесуален представител, в съдебно заседание не оспорва допустимостта на искането, но изразява становище за неговата неоснователност.Иска се от съда да отхвърли искането за отмяна. Ответницата Г. Д., чрез адв.С. Стефанова, в писмен отговор оспорва изцяло искането за отмяна и моли същото да бъде отхвърлено, а съдебното определение на АССГ- потвърдено. Претендират се разноски и в нарочна молба, ведно с тази претенция, е приложен и списък на разноските по чл.80 ГПК. Предвид събраните доказателства и приложимия закон, настоящият петчленен състав на Втора колегия приема, че искането за отмяна с основание чл. 239, т. 1 АПК е подадено своевременно, в срока по чл. 240, ал. 2 АПК, от надлежна страна, за която актът, чиято отмяна се иска, е неблагоприятен, поради което е допустимо. Разгледано по същество, искането е и основателно. За да формира горния извод, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, Втора колегия, взе предвид следното: Производството пред Административен съд София- град е образувано въз основа на Решение № 11931/06.11.2024 г. по адм. дело № 4429/24 г. по описа на Върховния административен съд, с което е отменено Решение № 5949/11.10.2023 г., постановено по адм. дело № 1959/2023 г. по описа на Административен съд София- град, с което е отхвърлена жалбата на В. А. срещу Решение № ППН-01-476/21 г. от 14.04.2022 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В отменителното решение на ВАС са дадени указания на съда за събиране на доказателства относно допустимостта на подадената жалба и конкретно установяване на обстоятелството дали същата е подадена в законоустановения срок. Съдът е приел, че не се спори между страните и се установява, че решението на КЗЛД е изпратено на В. А. по пощата на адрес: гр. София, [улица], като видно от представеното по делото известие за доставка същото е получено на дата 18.04.2022 г. от В. И. в качеството му на упълномощено лице с отбелязване. Развил е съображения за изпълнение на относимите разпоредби в Наредба № 4 за пощенските услуги и Закона за пощенските услуги, отнасящи се до удостоверяване на получателя на писмото като упълномощено лице. Освен това съдът е посочил, че не се спори между страните, а и се установява, че с имейл, рег. № ППН-01-476 от 06.06.2022 г., В. А. е уведомила КЗЛД, че представя в променен вариант линк към филма „Държавни служители - и наградени и дадени на прокурор“, съгласно разпореждането в решението на КЗЛД, което било „доказателство за това, че В. А. е получила решението, тъй като съвсем логично е същото да се изпълни след неговото получаване и запознаване.“ Приемайки, че В. А. е редовно уведомена за решението на КЗЛД на 18.04.2022 г., съдът е игнорирал обстоятелствата, касаещи изпращането на решението чрез имейл пощата на журналистката, както и твърденията й, че едва на 03.05.2022 г. е видяла, че е получила като обикновено писмо по пощата Решение № ППН-01-476/21 г. от 14.04.2022 г., тъй като от 06.04.2022 г. до 30.04.2022 г. е била в чужбина. Наред с това е приел и че имейл адресът не е електронен адрес по смисъла на чл. 18а, ал. 4, т. 2 АПК /отм./(електронен адрес, който позволява получаване на съобщение, съдържащо информация за изтегляне на съставения документ от информационна система за връчване). Предвид така направените изводи, административният съд е приел жалбата за недопустима като просрочена, оставил е без разглеждане същата и е прекратил производството по делото. С Определение №4368/28.04.2025 г. по адм.д.№3120/2025 г., Върховният административен съд е оставил в сила Определение №2025/20.01.2025 г. по адм.д.№11764/2024 г. по описа на АССГ. Изложил е мотиви, че е налице редовно връчено решение на КЗЛД на 18.04.2022 г. по реда на чл.18а, ал.8 АПК на В. А. на адрес, вписан в Регистър Булстат, в качеството й на лице, упражняващо свободна професия- журналист, като 14- дневният срок за обжалването му е изтекъл на 03.05.2022 г. /присъствен ден/, а жалбата срещу решението е подадена по пощата на 13.02.2023 г. Касационният съд е направил извод, че поради това същата е просрочена, правилно е приета от съда за недопустима и е оставена без разглеждане, правилно е прекратено и производството по делото. Предмет на настоящото дело е искане за отмяна по реда на Глава четиринадесета от АПК на определението на административния съд, което е влязло в сила на 28.04.2025 г. с посоченото определение на ВАС. Отмяната на влезли в сила съдебни актове представлява извънреден и извънинстанционен способ за защита, който се осъществява само на конкретно и изчерпателно посочени в закона основания. Предвид характера на производството за отмяна на влезлите в сила съдебни актове, като извънреден способ за защита, в рамките на което се цели преодоляване на стабилитета на съдебното решение, основанията за отмяна са посочени с императивни правни норми, конкретно, лимитативно и изчерпателно. Това означава, че лицето, което иска отмяна следва ясно и категорично да посочи и аргументира основанието, на което иска отмяна на влязлото в сила решение. В случая В. А. изрично е посочила основанието на което иска отмяната – чл. 239, т. 1 АПК, като е изложила аргументи и приложила доказателства в подкрепа на искането си. Подателката на искането твърди, че представените към искането доказателства са от съществено значение за делото и от тях става недвусмислено ясно, че е била лишена от правото си да обжалва срещу Решение № ППН-01-476/21 г. от 14.04.2022 г. на Комисията за защита на личните данни. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Според практиката на ВАС, се касае за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и тя не е в резултат на процесуално нарушение или небрежност на страната. "Нови обстоятелства" са такива факти от действителността, които са от значение на юридически или доказателствени факти и не са включени във фактическия материал по делото. Под "нови писмени доказателства" се приемат не само потвърдени с писмен документ обстоятелства, а и новооткрити/новосъздадени документи относно факти, твърдени през висящността на делото, но които не са могли да бъдат доказани именно поради липсата на съответните документи. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. Така е и в настоящия случай. От приложеното удостоверение, изпратено на искателката на 16.09.2025 г., е видно, че в сградата в режим на етажна собственост, находяща се в гр.София, [улица] не живее лице, наименовано В. И., за което в определението на АССГ се твърди, че е получило Решение № ППН-01-476/21 г. от 14.04.2022 г. на КЗЛД. Налице е и информация, че в сградата не съществува отдел „Счетоводство“ и никога не е съществувал в посочения апартамент [номер], където е постоянният и настоящ адрес на В. А.. В определението на административния съд е посочено, че решението на КЗЛД е редовно съобщено чрез изпращането му на електронната поща, посочена в Регистъра на БУЛСТАТ с код 180216908. В представеното от Агенция по вписванията писмо по повод сезиране от г-жа В. А. е отбелязано, че при извършена проверка, в подаденото от нея заявление с вх.№20200121153327/21.01.2020 г., посоченият за вписване адрес на електронна поща е [електронна поща], който на следващия ден е записан неправилно като [електронна поща]. По този начин решението е изпратено на несъществуващ имейл и не е получено от искателката. Копието- извадка от международния й паспорт също показва, че тя е отсъствала от Република България от 06.04.2022 г. до 30.04.2022 г. и няма как да е получила на 18.04.2022 г. на своя постоянен и настоящ адрес решението на КЗЛД. Възражението на ответницата Д., че тези писмени доказателства не са „нови“ по смисъла на разпоредбата и че страната сама ги е създала след влизане в сила на решението, за да обслужи своята защитна теза, е неоснователно. След произнасянето на ВАС с Решение №11931/06.11.2024 г. по адм.д.№4429/2024 г. и дадените с него задължителни указания към съда с оглед преценката на допустимостта на жалбата, първоинстанционният съд, с Разпореждане №28224/27.12.2024 г. е оставил без движение производството, но е дал указания единствено на Комисията за защита на личните данни за представяне на доказателства по срочността на жалбата, без да предостави възможност за това и на другата страна- В. А., в който смисъл са указанията на касационната инстанция. Производството, приключило с Определение №2025 от 20.01.2025 г., постановено по адм. дело № 11764/2024 год. на АССГ, е проведено без участието на тази страна. По този начин е препятствано и правото й на защита, и съответното ангажиране на относими доказателствени средства в горния смисъл. Въпреки че КЗЛД е представила множество писмени документи, тя практически не е приложила информацията, че от посочения адрес на електронна поща: [електронна поща] са излъчвани множество имейли през 2022 г./л.14 и 15- гръб от първ.дело/. Задължение на издателя на акта е да представи цялата административна преписка по издаване на акта, вкл. и относно връчването, предвид преценката за допустимостта на жалбата. Не може и не следва да се вменява в тежест на адресата на акта да иска и търси събиране на доказателства, чието съществуване не му е известно. В случая се касае за документи, които са били налични при КЗЛД, те не са били известни на подателя на искането за отмяна преди постановяване на определението, чиято отмяна се иска, нито са налице условия и предпоставки това да е било възможно в по-ранен момент, дори и при полагане от негова страна на дължимата грижа за собствените работи, респ. не е съществувала възможност той да се снабди с такива, които да оборят тяхната доказателствена сила. По смисъла на чл. 239, т. 1 АПК са налице нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, подател на искането. Тези писмени доказателства установяват нови обстоятелства по делото, като са били неизвестни на страната поради обстоятелства, които са извън нейната воля. Същите не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото не поради виновно поведение на страната, а поради порочни процесуални действия на съда, който не е предоставил възможност на страната да ангажира съответните доказателства. Определение №2025 от 20.01.2025 г., постановено по адм. дело № 11764/2024 год. на АССГ следва да бъде отменено, както и определението на ВАС, с което същото е оставено в сила и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда от фазата на съдебното следствие. С оглед на тези съображения, искането за отмяна следва да бъде уважено, тъй като са налице предпоставките по чл. 239, т. 1 АПК, а по разноските по делото за настоящата инстанция, следва да се произнесе съдът при окончателното решаване на спора. Воден от горното, Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав при Втора колегия, на основание чл. 244 АПК,