Определение № 559 от 08.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 2735/2017 г.

Постъпило е искане на [фирма], [населено място], за спиране изпълнението на въззивно решение №225 от 16.10.2017г. по в.т. д. №186/2017г. на Великотърновски апелативен съд. С него е потвърдено решение от 15.03.2017г. по т.д. №43/2017г. на Русенски окръжен съд, с което [фирма], [населено място], е осъдено да заплати на С. Г. С. сумата от 15 374,75 евро, представляваща получена без основание сума за периода от 19.05.2011г. до 05.01.2016г. ведно със законната лихва, считано от 19.05.2016г. до окончателното изплащане. Срещу решение №225 от 16.10.2017г. по в.т.д. №186/2017г. на Великотърновски апелативен съд, е подадена касационна жалба вх. №5230 от 31.10.2017г. от [фирма], [населено място]. Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 от ГПК. По делото са представени платежни документи, с които молителят е наредил да бъде преведено по сметката за обезпечения на ВКС обезпечение в размер на сумата 30 070,40 лева. Представени са и служебни бележки от 01.11.2017г. и 08.11.2017г., от счетоводството на ВКС на РБ, удостоверяващи постъпване на сумата по сметката на съда. При тези данни настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките на чл.282 ал.2 от ГПК за спиране изпълнението на въззивното решение, поради което подадената молба следва да бъде уважена. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение