Определение № 4305 от 20.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 790/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на Д. И. С. от гр. Стамболийски, срещу Определение № 9698 от 05.11.2025 г. по адм. д. № 1769/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Иска отмяна на определението и връщане на делото за разглеждане по същество. Ответникът – началник сектор “Пътна полиция“ (ПП) при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - Пловдив, не взема становище по жалбата. Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение е оставена без разглеждане подадена от Д. И. С. жалба против мълчалив отказ на началник сектор ПП при ОДМВР – Пловдив да му бъде върнато Свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) № [номер], издадено от ОДМВР – Пловдив. За да постанови този правен резултат съдът е установил от фактическа страна следното: На 06.06.2025 г., с молба до началника на Районно управление (РУ) Стамболийски при ОДМВР - Пловдив, Д. И. С. е поискал да му бъде върнато СУМПС [номер], издадено от ОДМВР – Пловдив и иззето му с Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 1222230 от 30.05.2025 г., издаден от полицейски служител при РУ - Стамболийски. На 22.08.2025 г., с писмо от началник сектор ПП при ОДМВР - Пловдив до С. е изпратен отговор, с който той е уведомен информативно за това как е уреден въпросът за връщането/задържането на СУМПС като в писмото са цитирани съответните разпоредби на Закона за движението по пътищата (ЗДвП). На 16.07.2025 г. в Административен съд - Пловдив е постъпила жалба от С., чрез неговия пълномощник, в която е изложено, че се обжалва мълчалив отказ по чл. 58, ал. 1 на началник сектор ПП при ОДМВР - Пловдив да бъде върнато СУМПС на настоящия частен жалбоподател. При така установените факти съдът е приел, че в случая не е налице мълчалив отказ по чл. 58, ал. 1 АПК, тъй като за административния орган не е налице задължение за произнасяне с издаването на индивидуален административен акт по искането за връщане на иззето СУМПС от органите на МВР. Така мотивиран съдът е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил съдебното производство. Определението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1 АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. За да се прецени допустимостта на жалбата е необходимо да се установи какъв е предметът на искането, с което жалбоподателят е сезирал органите на ОДМВР - Пловдив, и с оглед на това формира ли искането задължение на съответния орган да издаде индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 - 4 АПК, защото само тогава, когато за органа е налице нормативно установено задължение да се произнесе с индивидуален административен акт по искане, с което е сезиран, неговото непроизнасяне в срок може да формира мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК. Няма нормативна норма, която да задължава началник сектор ПП при ОДМВР - Пловдив или който и да е друг орган при МВР да се произнесе с индивидуален административен акт по предмета на искането на жалбоподателя (за връщане на иззетото СУМПС). Противно на изложеното в частната жалба началник сектор ПП при ОДМВР - Пловдив или който и да е друг орган от системата на МВР няма нормативно задължение да се произнесе по процесното искане на жалбоподателя. Правилно съдът е приел, че в случая непроизнасянето на началник сектор ПП при ОДМВР - Пловдив по искането на С. за връщане на иззетото СУМПС не представлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК. Като е стигнал до извод за недопустимост на подадената пред него жалба административният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения и на основание чл. чл. 221, ал. 2, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение