Определение № 246 от 17.08.2015 г. на ВКС по т. д. № 3409/2014 г.

Производството е по чл.248 ал.1 ГПК. Подадена е молба от [фирма], чрез процесуалния му представител - адв.С. Р.,за допълване на постановеното определение № 127 / 19.02.2015 год. по т.д.№ 3409 / 2014 год., с което не е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на противната страна,като се присъдят в тежест на последната ,респ. в полза на [фирма] разноски за касационното производство – адвокатско възнаграждение в размер на 6500 лева. Ответната страна – [фирма],чрез процесуалния си представител адв.Г. Г.,оспорва основателността на молбата със следните съображения: В договора за правна помощ с процесуалния представител адв.С. Р. не е упоменат начин на плащане. Доколкото е предприето такова по банков път, представеното платежно нареждане не съставлява доказателство за реално получено от пълномощника плащане,съответно реално претърпяна от страната разноска,поради което не следва да бъде възмездено.Паралелно се противопоставя и възражение за прекомерност, на основание чл.78 ал.5 ГПК. В допълнително становище на молителя е приложено извлечение от сметка на процесуалния представител адв.С. Р., установяващо получен превод на сума от 6 500 лева,наредена от [фирма], като изрично е индивидуализиран договора - основание за плащането, съвпадащ с процесния договор за правна помощ / № 466 980 /. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че молбата е подадена в срока по чл.248 ал.1 ГПК ,от легитимирана да я подаде страна и като процесуално допустима следва да се разгледа по същество. Искането на [фирма] за присъждане на разноски е своевременно,преди приключване производството в касационна инстанция .Представен е договор за правна помощ, съгласно който и за изготвяне отговор на касационната жалба на противната страна,е договорено възнаграждение от 6 500 лева. Представените преводно нареждане и извлечението от сметка на процесуалния представител адв.С. Р. установяват действително заплатена сума от 6 500 лева. Макар представено в хода на настоящото производство, извлечението от сметката на процесуалния пълномощник е съобразимо доказателство по съображения, които настоящият състав е изложил в свое определение - № 400/09.07.2015 год. по ч.т.д.№ 1123/2015 год., постановено по реда на чл. 274 ал.3 ГПК и което споделя за приложимо и в настоящия спор. Следователно,страната доказва договорени и действително понесени разноски от заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 6 500 лева. Следва, обаче, да бъде уважено възражението за прекомерност на договореното възнаграждение. Несъстоятелно е възражението на молителя, че отговора не е постъпил в указания срок – същият е инструктивен,а не преклузвен. Производството е по молба за обявяване на [фирма] в несъстоятелност. Дължимото минимално възнаграждение за защита в производството е определимо по чл.7 ал.3 вр. с ал.2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / съгласно изм. й ДВ бр. 28 от 28.03.2014 год./. При размер на предявените вземания 84 544 лв., същото възлиза на 2 140,88 лева, но за изготвяне отговор на касационна жалба на основание чл.9 ал.3 / нова / на същата Наредба, се дължи възнаграждение от 75 % върху 2 140,88 лева или минималното адвокатско възнаграждение в настоящото производство възлиза на 1 605,66 лева. Съобразявайки фактическата и правна сложност на спора пред касационна инстанция и обхвата на осъществената от процесуалния представител защита, настоящият състав намира за справедлив размер на адвокатското възнаграждение сумата от 2 000 лева ,до който следва да бъде уважена молбата. Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение, на основание чл.248 ГПК