Определение № 4146 от 16.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3350/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на П. А. Я. и „Развъдна асоциация на Софийска Елинпелинска овца“ (РАСЕПО), чрез пълномощника адвокат М. Матев, срещу определение № 3 от 20.01.2025 г., постановено по адм. дело № 1347/2024 г. по описа на Административен съд София - област (АССО), с което е оставена без разглеждане жалбата им срещу издаденото от министъра на земеделието и храните - разрешение № 143/28.10.2024 г. за извършване на развъдна дейност, съгласно чл. 20 от Закона за животновъдството (ЗЖ), в полза на Сдружение „Развъдна асоциация на Аборигенни породи овце от Западна България“/РААПОЗБ/. Частните жалбоподатели релевират доводи за неправилност на атакуваното определение, като молят за неговата отмяна, с връщане на делото за разглеждане от друг състав на съда. Възразяват срещу извода на АССО, че за тях липсва правен интерес, заявявайки, че притежават стада от породата, което налага да членуват в организация, която има разрешение за развъдната й дейност. Атакувайки процесния акт, те защитават не само своите права, но и правата на всички собственици на овце от тази порода. Позовават се на чл. 30, ал. 2, т. 2 ЗЖ и считат, че наличието на вече одобрена развъдна програма на другото сдружение, е отрицателна предпоставка за одобрение на нова организация. Ответникът - министър на земеделието и храните, чрез пълномощника юрисконсулт М. Колева, в срока по чл. 232 АПК представя писмен отговор, в който по подробно изложени съображения оспорва частната жалба и пледира за отхвърлянето й. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на пето отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С оспореното определение на основание чл. 159, т. 4 АПК, АССО е оставил без разглеждане жалбата на частните жалбоподатели против издаденото в полза на РААПОЗБ разрешение № 143/28.10.2024 г. от министъра на земеделието и храните, за извършване на развъдна дейност съгласно чл. 20 ЗЖ. При постановяването му съдът е приел, че физическото лице и сдружението нямат правен интерес от оспорването, като П. Я. има интерес да членува в организация която притежава разрешение за извършване на дейността със съответните животни. Законът не въвежда императив за броят на издадени разрешения за развъдна дейност. Искането им да се отмени процесното разрешение не е в техен интерес. Евентуалната му отмяна не означава, че автоматично ще бъде издадено друго разрешение, а би ги поставила в невъзможност да осъществяват дейността си, тъй като няма да членуват в организация, която има разрешение за това. Определението е правилно. Съгласно чл. 159, т. 4 АПК правният интерес от оспорване на административния акт е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на производството. Правен интерес да оспорва разрешение № 143/28.10.2024 г. за извършване на развъдна дейност, издадено на РААПОЗБ, има само това сдружение, но не и субекти които не са засегнати от него. Разрешението за извършване на дейността засяга пряко само правата на сдружението в качеството му на юридическо лице и поражда правни последици само спрямо него, като адресат на акта. Не може да бъде възприето становището, че правен интерес да оспорят разрешението имат физически лица, които участват в друго сдружение, претендиращо да извършва развъдна дейност, нито самото такова друго сдружение, каквото е РАСЕПО. Правният интерес за оспорване на административния акт е обусловен от степента, в която се засяга правната сфера на едно лице. Законът изисква засягането да е пряко и непосредствено. С разрешението в конкретния случай се засяга единствено правната сфера на РААПОЗБ и затова то единствено е активно легитимирано да оспори това разрешение. След като разрешението за извършване на развъдна дейност по изложените по-горе съображения не поражда непосредствени правни последици за жалбоподателите, то те не са процесуално легитимирани да го обжалват. Законосъобразен е изводът на АССО, че за жалбоподателите не е налице правен интерес за оспорване на разрешение № 143/28.10.2024 г. на министъра на земеделието и храните. Поради изложеното настоящия състав намира, че оспореното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този резултат на делото, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, ответният орган има право на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, което следва да бъде присъдено в тежест на частните жалбоподатели. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение