Определение № 4066 от 17.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3967/2023 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е на 17.06.2024г. молба от Еднолично адвокатско дружество „Йовков“, представлявано от адв. С. Г. Й., за изменение на постановеното по делото определение № 2975 от13.06.2024г. в частта му за разноските чрез осъждане на Й. А. Б. и Т. М. Ш. да заплатят на Еднолично адвокатско дружество „Йовков“, БУЛСТАТ 176535088, сумата 7200 лв. с ДДС, представляваща възнаграждение за касационното производство. В молбата се твърди, че адв.Й. упражнява адвокатската се професия не като физическо лице, а чрез представляваното от него Еднолично адвокатско дружество, което от своя страна е регистрирано по ЗДДС. Поради това се претендира присъждане на възнаграждението в полза на адвокатското дружество и то с ДДС върху него. Ответниците по молбата Й. А. Б. и Т. М. Ш. чрез пълномощника им адв. А. В. вземат становище, че молбата е недопустима, тъй като се цели разноските да бъдат присъдени не на процесуалния представител, а на адвокатското дружество, което може да стане в производство по чл. 250 ГПК. Наред с това считат, че разпоредбата на чл.38 от Закона за адвокатурата визира изрично адвокат, който осъществява безплатна адвокатска помощ на посочения кръг лица, а не адвокатско дружество. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: Молбата за изменение на определението в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. С постановеното по настоящето дело определение № 2975 от 13.06.2024г. не е допуснато касационно обжалване на решение № 524 от 24.04.2023г. по гр.д. № 42/2023г. на Софийски апелативен съд по касационната жалба на Й. А. Б. и Т. М. Ш.. Жалбоподателите са осъдени да заплатят на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата на адвокат С. Г. Й. от [населено място], ул. „Й. Г.№ 15а, ет.3, офис 5 сумата 6000 лева възнаграждение за касационното производство. Прието е в мотивите, че адв. Й. е осъществил безплатна правна помощ по чл. 38, ал.1, т.3 от ЗАдв на ответниците по жалбата Ц. С. Д. и Н. Н. Д. и че следва да му се присъдят 6000лв. възнаграждение, което с оглед цената на иска е в рамките на минималното адвокатско възнаграждение по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При проверка на делото е видно, че отговорът на касационната жалба е подаден от адвокат С. Г. Й. и в него е поискано присъждане в полза на адвоката на възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ по чл. 38, ал.1, т.3 ЗАдв. Приложени са два договора за правна защита, сключени от Еднолично адвокатско дружество „Йовков“, представлявано от адв. С. Г. Й., с всеки от двамата ответници, в които е отразено, че адвокатската защита е безплатна на посоченото по-горе основание. При горните обстоятелства молбата по чл. 248 ГПК е допустима и основателна. Възражението на ответниците по молбата за недопустимост на искането поради необходимост от провеждане на производство по чл. 250 ГПК е несъстоятелно. Това производство е приложимо когато съдът не се е произнесъл по цялото искане на страната, т.е. по предмета на правния спор, с който е сезиран. Доколкото заявеното с молбата искане касае разноските по делото, то приложима е именно процедурата по чл. 248 ГПК, която в зависимост от това дали съдът е разгледал искането за разноски или не се е произнасял по този въпрос, може да е за изменение или за допълване на съдебния акт в частта за разноските. Несъмнено, предвид изхода на спора, ответниците по жалбата Й. А. Б. и Т. М. Ш., които са представлявани от адв. С. Й., имат право на разноски. Тъй като осъществената правна помощ за тях е безплатна съгласно чл. 38, ал.1, т.3 ЗАдв (като близки, роднини или юристи), то възнаграждението е дължимо на адвоката, осъществил безплатната правна помощ - чл. 38, ал.2 от горепосочения закон. Спорно е в случая дали такова възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ може да се присъди на еднолично адвокатско дружество и дали в него следва да се включи и дължимия данък добавена стойност. Отговорът и на двата въпроса е положителен. Вярно е, че разпоредбата на чл. 38 ЗАдв визира адвокат, осъществил безплатна правна помощ, но няма основание да се приеме, че адвокатското дружество не може да оказва такава правна помощ в посочените от закона хипотези и че не няма право да получи от насрещната страна възнаграждението за това. Следва да се посочи, че съгласно чл.71, ал.1 от ЗАдв когато адвокатското дружество е еднолично, с упълномощаването на дружеството за упълномощен се счита адвокатът, който го е образувал. На основание §2а от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. Това правило е приложимо и при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по чл. 38, ал.2 ЗАдв (в този смисъл е практиката на Върховния касационен съд по определение №306 от 06.06.2017г. по ч.т.д.№2559/2016г. на ТК, ІІ т.о., определение №521 от 25.10.2017г. по ч.т.д.№1225/2017г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 28 от 13.04.2021 г. по т. д. № 248/2020 г. на І т.о.). Поради изложеното Върховния касационен съд, състав на Второ гражданско отделение