Определение № 35 от 24.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 444/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от О. Г. Т., чрез пълномощника му М. О. Т., против определение № 60193 от 03. 12. 2021 г. по гр. д. № 2882/2021 г. на ВКС, 1 г.о., с което е оставена без разглеждане подадената от същия молба вх. № В-532/10. 05. 2021 г. за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1 ГПК, на влязлото в сила решение № 955 от 30. 04. 2020 г. по в. гр. д. № 2175/2018 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 1 с-в, потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което е прекратено производството по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от О. Г. Т. срещу държавата, за признаване за установено, че при изграждане на [улица]държавата не е имала право да завземе 506 кв. м. от имот № ....., м. „П. пладнище“ по плана на [населено място] от 1956 г., и е отхвърлен искът за признаване на ищеца за собственик и предаване на владението на част от имот № ............с площ от 4725 кв.м., част от имот № ..........с площ от 1028 кв.м., на имоти без планоснимачни номера с площи от 1650 кв.м. и 1138 кв.м., очертани със синя химикална паста и със зелена линия по скицата на вещото лице С. К., приложение № 19 към заключението, представляваща неразделна част от решението. Твърди се незаконосъобразност на определението и се иска отмяната му и връщане на делото за разглеждане по същество на молбата за отмяна. Ответните страни по частната жалба ПФК „Левски“ АД и държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството, не изразяват становище по частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Частната жалба е допустима, но неоснователна. Изводите на съдебния състав за недопустимост на молбата за отмяна са правилни. Съобразени са с разпоредбите на чл. 303 – чл. 307 ГПК и с указанията по приложението им, дадени с ТР № 7/2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, т. 10. С тълкувателното решение е разяснено, че молба за отмяна, съдържанието на която препраща към законовия текст на чл. 303, ал. 1 ГПК, без да са изложени конкретни факти, които могат да бъдат подведени под някое от изчерпателните основания по чл. 303, ал. 1 ГПК, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Разяснено е, че недопустима ще е и молбата за отмяна, с която се релевират касационни основания за неправилност на решението, тъй като същите не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК. В случая, в молбата за отмяна са развити множество оплаквания касаещи правилността на решението и представляващи касационни отменителни основания по чл. 281 ГПК. Изложени са фактически твърдения, които не покриват никой от изчерпателно предвидените в чл. 303, ал. 1 ГПК фактически състав. При тези данни действията на състава на ВКС, изразяващи се в предоставяне възможност на молителя, на основание чл. 306, ал. 1, изр. 2 ГПК, в едноседмичен срок от съобщението да представи мотивирано изложение на поддържаното от него основание за отмяна, с предупреждение, че в противен случай молбата за отмяна ще бъде оставена без разглеждане (указанията дадени с определение № 60154 от 12. 10. 2021 г. по гр. д. № 2882/2021 г. на ВКС), са законосъобразни – основани на 306, ал. 1, изр. 2 ГПК. А неизпълнението на указанията до изтичане на предоставения от съда срок, продължен до 17. 11. 2021 г. на основание чл. 63, ал. 1 ГПК, е дало основание за приложение на чл. 306, ал. 2, вр. чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК. Правилна е и преценката, че с оглед недопустимостта на молбата за отмяна, съдът не следва да се произнася и по искането за спиране на образуваното по същата делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Като законосъобразно, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,