Определение № 9311 от 07.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9213/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на Д. Л. Г., подадена чрез адвокат И. Иванова, против Определение № 23725/09.07.2025 г., постановено по административно дело № 12494/2024 г. по описа на Административен съд – София град, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу Заповед № РВТ24-РА50-56/11.06.2024 г. на Главния архитект на Район „Витоша“ – Столична община и е прекратено производството по делото. В частната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебния акт, като постановен в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна. Ответната страна – Главен архитект на Район „Витоша“ – СО посредством писмен отговор, изготвен от процесуален представител юрисконсулт В. Бояджиев оспорва частната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл. 232 АПК е постъпил отговор и от „МДТ-03“ ООД, подаден чрез адвокат Г. Калчева, с което се оспорва частната жалба и се изразява становище в подкрепа на оспореното определение. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита частната жалба за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С оспорената заповед е одобрен проект за изменение на план за застрояване на УПИ III-138, кв. 55, в.з. Симеоново – север, район „Витоша“, гр. София, съгласно приложения проект. Оспорващата се легитимира като собственик на УПИ V-143 и УПИ X-143, кв.25, в.з. Симеоново – север, район „Витоша“, гр. София, от които първият УПИ се явяват съседен през улица спрямо имота, предмет на процесната заповед. За да остави жалбата без разглеждане, съдът е изследвал всички хипотези за обосноваване на правен интерес по смисъла на чл. 131, ал. 2 ЗУТ, след което е развил мотиви, че такъв не се установява, поради което е прекратил производството по делото. Възприетите от съда фактически установявания са верни и се подкрепят от събраните по делото доказателства, в това число и от изслушано експертно заключение, а възприетите правни изводи са съобразени с материалния закон, поради което се споделят от настоящия съд. Предвид местонахождението на един от имотите на жалбоподателката, именно УПИ V-143, който не е пряко съседен на процесния имот, а се намира през улица спрямо него, то основната хипотеза, която е следвало да бъде подложена на анализ е тази по чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ, според която непосредствени засегнати от предвижданията на плана са съседните имоти, включително имотите през улица, когато с него се допускат намалени разстояния. Установено е, че новопредвидената с плана сграда в УПИ III-138, е с височина кота корниз 8,50 м., съгласно изискванията на устройствената зона Жм2, каквото следва да е и минималното разстояние между двете сгради - бъдещата в УПИ III-138 и съществуваща в УПИ V-143, съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ЗУТ. Тази норма изисква разстоянието между жилищните сгради на основното застрояване през улица да е по-голямо или равно на височината на жилищните сгради. Установено е, че разстоянието между бъдещата застройка и сградата, находяща се в имота на оспорващата е около 25 метра, поради което правилен е изводът на съда за това, че не са допуснати намалени разстояния с оспорения план. Не се установява с този план да се въвеждат някакви ограничения в режима на застрояване и ползване на имотите на жалбоподателката, както и не са налице останалите три хипотези, обуславящи засягане на същите по смисъла на чл. 131 ЗУТ. Съдържащите се в частната жалба аргументи са по съществото на спора, тъй като касаят възражения имащи отношение към законосъобразност на процесната заповед, поради което са неотносими при преценката за допустимостта на подадената жалба. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното определение е правилно, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответните страни следва да бъдат присъдени разноски както следва: в полза на Столична община юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева и в полза на „МДТ – 03“ ООД разноските, извършени за адвокатско възнаграждение в размер на 1250 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение