Определение № 582 от 26.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 486/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изречение второ ГПК. Образувано е по частна жалба от Б. П. Д. от [населено място] против определение №198/28.5.2012 г. по гр.д.№269/2012 г. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г.о. С обжалваното определение е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателката в настоящото производство с правно основание чл.248, ал.1 ГПК, за изменение на поставеното в производство по чл.288 ГПК определение №223/06.4.2012 г. по настоящото дело, като процесуално недопустима. Съдът е приел, че искане за намаляване на присъдените на ответниците по касационната жалба разноски е недопустимо, тъй като такова искане не е правено в хода на производството по чл.288 ГПК, а се иска за пръв път една с молбата по чл.248 ГПК. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Твърди се, че в производството по чл.288 ГПК на жалбоподателката в настоящото производство не й е връчван отговор по касационната жалба, както и че не е била уведомена от съда за него. Сочи на обективна невъзможност да знае за искането на ответниците по касация за разноски, съответно да вземе отношение по него, а производството по чл.288 ГПК е протекло изцяло в закрито заседание. Навежда оплакване, че уважаването на искането и по чл.248 ГПК не е обвързано от предварително искане от нейна страна за намаляване разноските на другата страна, поради прекомерност,ь тъй като не ней тези разноски не са и били известни. Моли за отмяна на обжалваното определение и произнасяне на настоящия състав на ВКС по съществото на искането й по чл.248 ГПК. Ответниците по частната жалба – Л. Ж. Г., Я. Ц. Ч. и В. Р. Ч., посредством процесуалния си представител – адв. Я. – М., са депозирали отговор по чл.276 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба, взе предвид отговора на ответниците в настоящото производство и с оглед разпоредбата на чл.274, ал.2, изречение второ ГПК, намира следното: Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния срок. Разгледана по същество тя е и основателна по следните съображения. Обжалваното определение на тричленния състав на ВКС, ІІ г.о., е неправилно. Незаконосъобразно и необосновано е прието, че искането от касационната жалбоподателка Б. Д. е процесуално недопустимо, тъй като такова искане не е направено в хода на производството по чл.288 ГПК. Процесуалният закон не предвижда отговорът ответниците по касационната жалба по чл.287 ГПК да бъде връчван на касатора, поради което в случаите, когато на основание чл.288 ГПК касационният съд не допуска до касационно обжалване въззивното решение и присъжда разноски на ответниците по касация, касационният жалбоподател е поставен в положение на процесуална изненада по отношение на разноските присъдени на ответниците по касация, и поради което искането по чл.248 ГПК е процесуално допустимо. Поради това частната жалба като основателна следва да бъде уважена, обжалваното определение – отменено, а делото върнато за ново разглеждане на искането по чл.248 ГПК по същество. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,