Определение № 63 от 04.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 118/2016 г.

Производството е по чл.274, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение № 605/26.10.2015г., постановено по ч.т.д. № 2492/2015г. от Върховния касационен съд, ІІ-ро т.о., с което е оставена без разглеждане частна жалба против определение № 321/27.05.2015г. по ч.гр.д. № 299/2015г. на Пловдивски апелативен съд за отмяна на определение на Хасковски окръжен съд за допускане на обезпечение по чл. 390 и сл. ГПК. Частният жалбоподател поддържа, че определението е незаконосъобразно и моли за неговата отмяна. Ответникът [фирма], [населено място] не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че на обжалване с частна жалба подлежи само определение на въззивния съд, с което същият допусне обезпечение на иска, а в случай, че молбата за обезпечение не се уважи въззивното определение не подлежи на касационно обжалване. Определението е правилно. Съгласно чл.274, ал.3 ГПК на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Определението по чл.390 ГПК, постановено по молба за допускане на обезпечение, не е преграждащо по смисъла на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Атакуемостта на определението, предвидена в чл.396, ал.1 ГПК, сочи за приложението на нормата на чл.274, ал.1, т.2 ГПК, а именно – контролът на съдебния акт е изрично предвиден в закона. Съгласно разпоредбата на чл.396, ал.2, изр.3 ГПК на обжалване пред ВКС подлежи само определение на въззивния съд, с което по реда на обжалването е отменено първоинстанционното определение и е допуснато обезпечението. По аргумент за противното, ако въззивният съд отмени определението на първоинстанционния съд за допускане на обезпечението, въззивното определение не подлежи на касационен контрол. В този случай, се прилага разрешението, дадено в ТР № 1/21.07.2010г. на ОСГТК на ВКС. По тези съображения обжалваното определение следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд