Определение № 104 от 26.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 1957/2018 г.

Производството е по реда на чл. 248 и чл. 248 ГПК. Образувано е по молбата с вх. № 128/8.І.2019 г. на частния касатор К. Г. Г. от гр. София, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК с предмет: „За изменение в частта за разноските и/или за поправка на очевидна фактическа грешка” на постановеното по настоящето дело в производство по чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 539/31.ХІІ.2018 г., като - вместо присъдената в негова тежест сума в размер на 34 062.75 лв. (тридесет и четири хиляди шестдесет и два лева и седемдесет и пет стотинки), той да бъдел осъден да заплати на общия процесуален представител на ответниците по касация Р. и С. Карадашки 0 лв. (нула лева), а при условията на евентуалност – 200 лв. (двеста лева), т.е дължимият на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата хонорар в полза на адвоката им Н. Й.. Б. от САК да бъде намален повече от 170 пъти. По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответниците по тази молба Р. С. Карадашки и С. Т. Карадашки – двамата от гр. София, писмено са възразили чрез общия техен процесуален представител по пълномощие от САК, изтъквайки, че искането на Г. с правно основание по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, тъй като при постановяване на определение № 539/31.ХІІ.2018 г. по настоящето дело в частта му за разноските надлежно е било съобразено участието в процеса на тези двама ответници по касация, които – съобразно материалния интерес по делото - са били представлявани от един адвокат, чиито хонорар е бил уговорен по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в рамките на минимално дължимото по Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното касационно производство по чл. 274, ал. 3 ГПК, настоящата молба на К. Г. Г. от гр. София за изменение на постановеното по настоящето дело определение № 539/31.ХІІ.2018 г. в частта му за разноските ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество и на двете посочени в нея правни основания /по чл. 247 ГПК, както и по чл. 248 ГПК/, тази молба на частния касатор Г. е изцяло неоснователна. Единственият довод на молителя К. Г. за исканото изменение на определението по чл. 274, ал. 3 ГПК в частта му за разноските е, че: „По същия въпрос - за дължимото адв. възнаграждение в частното производство между същите страни, по същото дело, същият състав на ВКС, със същия докладчик, се е произнесъл по коренно противоположен начин по ч. т. дело № 1958/2018 г. с определението си № 540/31.ХІІ.2018 г.” Този довод е неоснователен. С определение № 539/31.ХІІ.2018 г. по настоящето дело, не е било допуснато касационно обжалване на определение № 1127 на Софийския апелативен съд, ТК, 12-и с-в, от 2.ІV.2018 г., постановено по ч. гр. дело № 1059/2018 г., потвърждаващо определение на СГС за прекратяване на първоинстанционното исково производство. Така последното е влязло в сила, считано от 31.ХІІ.2018 г., като – съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК – ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Съответно с определение № 540/31.ХІІ.2018 г. на настоящия състав на ВКС, но по другото дело – ч. т. д. № 1958/2018 г., произнасянето е било ограничено единствено до размера на разноските, дължими от Г. за осъщественото в полза на Р. и С. Карадашки процесуално „представителство в частното производство” пред САС по горепосоченото ч. гр. дело № 1059/2018 г., по което е било постановено определение № 1127/2.ІV.2018 г., потвърждаващо прекратяването на исковото производство пред СГС. Следователно липсва идентитет между двете дела по описа на ВКС. В заключение, не е налице очевидна фактическа грешка, която да се дължи на погрешно пресмятане на размера на дължимия в полза на адв Н. Й.. Б. от САК хонорар, уговорен по реда на чл. 36 от Закона за адвокатурата, след като акта, чието изменение на основание чл.ц 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК точно са били съобразени правилата на чл. 7, ал. 2, т. 6 и чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение